Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.

На територията на урановите залежи Окло в Габон намерили руда, в която много години назад е станала спонтанна верижна реакция на делене на урана. Този естествен ядрен реактор е работил няколко стотин години.
Това откритие е било направено през 1972 г., когато в френския обогатителен завод в Гибон се провел масов  спектрометричен анализ на скалите и забелязали малка по сравнение с обичайната концентрация на изотопа на уран 235.
Това свидетелствало за отработено ядрено гориво.

Името на романа на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ е избрано, защото се твърдяло, че при тази температура се запалва хартия. В сюжета на романа правителството се стреми да изгори всички книги на населението.
В действителност, хартията се възпламенява при температура малко повече от 450 градуса по Целзий.
Както признава и самият Бредбъри, грешката е била причинена от факта, че при избора на името се е консултирал със специалист от противопожарната служба, който е сбъркал температурните скали.

Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.

Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?