Международен екип от учени са намерили начин, как да накарат планетарни всъдеходи да действат и вземат решения без човешка намеса. Новият киборг астробиолог може, без чужда помощ, да различава видове скали. Това ще ускори процеса на изследване на проучваните области върху другите планети.
Съвременните планетоходи са много бавни, защото зависят от решенията на човек. Обикновено трябват 14 минути, за да може командата на оператора, намиращ се на земята,  да достигне марсохода на Червената планета, без която машината не може да направи нищо.
Целта на новата програма е да се автоматизира част от процеса, свързан с геоложки анализ и вземане на решения в дадената област.
Патрик Макгуайр от Свободния университет в Берлин и неговия екип вече са тествали нова система за компютърно виждане. Те са използвали бившата въгледобивна мина в Западна Вирджиния като полигон за тестване и с помощта на камера, монтирана на конвенционален телефон, снимали скалната повърхност, лишеите, шистите и пясъчниците. След това чрез bluetooth предали изображенията на компютъра, който веднага ги анализирал.
Киборгът астробиолог сравнил цвета и текстурата на изображенията със съществуващите изображения в базата данни и потърсил повтарящи се цветни петна или пиксели.
От 55 снимки, направени за час, новата система е в състояние правилно да класифицира 91%, от снимките, които геолозите смятат като подобни на съществуващите, а за необичайни фотографии резултата от съвпадението е 64%.

На север има скалисти места, където хората събират яйцата на морските птици, воюващи за гнездата си на високи стръмни скали край брега на морето. Един от ловците забелязал голямо гнездо на перваза под него. Било много трудно да се спусне надолу, но още по-трудно било да се изкачи отново .
Ловецът решил все пак да се добере до желаното гнездо. За тази цел, вкарал лоста си в земята , прикачил към единия му край въже и се спуснал по него надолу. Когато се оказал на едно ниво с гнездото, той започнал да се люлее напред назад. Издебнал удобния момент и благополучно скочил при гнездото. Радвайки се на успеха си, ловецът без да иска пуснал връвта, която бързо отлетяла назад. Едва тогава мъжът осъзнал в какво положение се намира, смъртта го гледала право във очите.
В момент на голяма опасност мислите на човек работят като светкавица. Ловецът разбрал, че ако не скочи към въжето при връщането му назад, той може да не успее да го хване при повторното движение в същата посока. Концентрирал се и изскочил от прегръдката на смъртта, като здраво се хванал за въжето. След няколко минути се оказал на безопасно място.
Той бил спасен! И това станало мигновено! За него било решаващо „сега или никога“. Той можел и да не хване въжето и да се разбие в скалите. За да спасят живота си хората често рискуват всичко и се решават на невъзможното.
„Ето сега е благоприятното време, ето, сега е спасителния ден“. Хванете се по-бързо за въжето на спасението, Господ Исус е толкова близо до вас, ако изпуснете момента, може да не ви се удаде друг случай. Не чакайте, „сега или никога“.

Един човек плавал на кораб. Погледнал зад борда и видял, че от морето стърчат множество големи и малки подводни скали.

Тогава той попитал кормчията:

– Как можеш да лавираш между толкова много скали? Навярно знаеш всеки камък тук?

– Не, – отговорил кормчията, – не зная всички скали, но знам къде са дълбоките места, безопасни за кораба.

Така и ние плаваме в живота сред морето на изкушенията. Щастлив е този, който знае фарватера.

Има много кътчета на планетата ни, който всеки от нас иска да посети. Но има и места, за който малко сме чували. Именно за такова място искам да ви разкажа.
Агурските водопади са свързани с легендата за Прометей. Според нея девойка на име Агур носела храна и вода на прикования титан, наказан от Зевс, за това, че е дал огън на хората. Веднъж орелът, който кълвял черният му дроб забелязал девойката. Тогава тя се ударил в земята и се превърнала в река.
Входът за Агурските водопади е платен. След преминаване на това „препятствие“ може да продължите и пеша и ще стигнете до ресторант „Кавказко село“ след него на 100 метра започва пътечка издълбана в скалата, още през 1911 г. от членовете на Кавказкото планинско дружество, Ако повървите 300 метра пътечката ще ви изведе до каньон.
В дълбините на каньона може да се види 3-метров водопад, който се излива в малко езеро, образувана от река  „Дяволската чаша“. В дясно  се намира пещерата „Дяволското място“. Ако тръгнете по  левия бряг ще попаднете на  малко мостче. От „Дяволската чаша“ пътеката отива рязко нагоре след това се снижава и стигате до първият Агурски водопад. Той се състои от две каскади, едната с височина 18 метра, а другата 12 метра. В подножието на този водопад се намира дълбок вир с прозрачно чиста вода. Тук можете да починете и да се изкъпете. От каньона до първия водопад е около 1,5 километра.
След това пътеката води до вторият водопад висок 23 метра. Този водопад се смята за най-красивият. Ако продължите ще стигнете до третия водопад , който е висок 21 метра. Този водопад може да се гледа само отгоре от една площадка приспособена за случая. По-нататък пътеката завива и достига паляна. От каньона до поляната разстоянието е около 2,5 километра.
Пътеката се изкачва към Орловите скали. Тези скали са наречени така, защото там преди са гнездели орли. Скалите предлагат отлична гледка към морето.
На височина 380 метра от морското равнище се намира статуята на Прометей. Срещу нея се възвишава планината Ахун.
Пътят към орловите скали е много труден и тежък. Близо до тях можете да стигнете и с кола. Върнете се до колата си и пътувайте до разклона, след това завийте към МЦ «Спутник» наляво има пътека, която води към Орловите скали.
Арурските водопади са защитени. Те се посещават от много туристи. Ако обичате разхидките в природата, не пропускайте тази възможност нищо, че се намира чак в Кавказ.

Изследователският кораб HMS Enterprise е открил неизвестен до сега каньон с дълбочина 250 м на дъното на Червено море.
На кораба са успели да получат няколко изображения на каньона приличащ на Големия каньон в Колорадо.
Изследването е проведено в рамките на 9-месечна мисия за изучаване на зоната на изток от град Суец.
Каньонът е открит след като корабът е напуснал египетското пристанище Сафага с помощта на многолъчев ехолот. Оборудване на борда на HMS Enterprise създава триизмерни карти на дъното.
Според експерти, каньонът се е формирал чрез измиване на скалите от древните реките, протичащи в района до времето, когато територията е била наводнена.