Американците Дон и Максин Симпсън от Бейкерсфилд, са били женени повече от 60 години и са починали в един и същи ден с разлика само от няколко часа.
Според тяхната внучка Мелиса Слоун, Максин Симпсън починала първа и когато тялото й било изнесено от къщата, починал и съпругат ѝ.
„Всичко, което искаше Дон е да остане с красивата си съпруга. Той обичаше баба ми и я обичаше до самия край „, – казала е Мелиса.
Дон Симпсън е бил на 90 години, а съпругата му на 87 години. Те се срещнали през 1952 г. в Бейкърсфийлд и през същата година се оженили. Когато Дон, инженер по професия, служил в армията на САЩ, двойката за кратко се премества в Германия, където осиновила двумесечни момченца близнаци, взети от приюта.
След това двойката се връща в Калифорния, където Максин работи като бавачка, а съпруга ѝ си отвяря собствена инженерингова компания.
Двойката е останала с един син и има пет внуци.

Вие разбирате, че вашите деца са пораснали, когато дъщеря ви започне да използва червило, а сина ви изтрива червилото от устна си.
Днес майка вечеря с най-големия си син в необичайно идилична обстановка, без бащата и уговорката да се яде малко повече.
Изведнъж осемгодишното съкровище със страшното име Страхил се навежда към майка си и я пита:
– Мамо, помниш ли, когато преди три дена трябваше да се закълна  в твоето здраве?
– Помня, миличък, как да не помня.
– Мамо, а как се чувстваш сега?

Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.

Един селянин починал и тъй като синът му много го обичал решил да му поръча портрет.
Намерил художник и много точно описал баща си. Коса, цвят на очите, форма на лицето, …. и всичко както следва.
Когато след няколко седмици видял портрета на баща си възкликнал:
– Горкият ми баща! Колко много се е променил за това кратко време.

Веднъж Сократ разговарял с една прекрасна хетера. Тя му казала:
– Аз съм по-силна от теб, сине на Софроникс. Ти не можеж да изземеш моите приятели, а аз ако искам мога да примамя твоите.
– Това е напълно разбираемо, – казал Сократ, – ти ги караш да слязат от планината, а аз ги принуждавам да се изкачат към добродетелите, а това е стръмен и необичаен път за мнозина.