Както знаете, роднините се събират по няколко пъти в годината, за да празнуват нечие ново раждане или смърт.

На едно такова събиране на семейство Иванови забелязали, че на масата присъстват баща и майка, син и дъщеря, леля и чичо, братовчед и братовчедка, племенник и племенница, но всичко на всичко те били само 4 човека.

Как е възможно това?

Време е да се включите в загадката. Помислете, кои от изброените роднини можете да изключите, като ги обобщите като един човек.

Понякога брат, баща и чичо, може да бъде един единствен човек. Кога ли е възможно това?

Какво? Май голяма каша стана в главата ви.

Няма повече да подсказвам, за да не объркам начина ви на мислене.

Ако не сте се досетили, предлагам ви отговора:

На събирането са присъствали брат и сестра, а с тях са били децата им от различен пол.

Павел заедно с шестгодишният си син подстригаха тревата пред дома им. Когато свършиха двамата се оттеглиха да си починат.

След известно време синът попита:

– Татко защо сме тук?

Павел си помисли, че му се отдава прекрасно време за обучение и възпитание на сина му. И той започна да разказва на сина си:

– Небесният Баща е измислил план за спасение, защото много ни обича и иска да получим възможност да станем като Него. Тук на земята ние трябва да се учим да се обичаме един друг, да си служим един на друг и да си помагаме. Семейството служи именно на тази цел …..

Когато свърши своята тирада, Павел доволен се обърна към своя син:

– Успях ли да отговоря на твоя въпрос?

– Не съвсем, татко. Аз попитах защо сме тук, защото преди един час трябваше да отидем да срещнем мама….

Това се е случило в иракския град Мосул. За това съобщава прес- секретарят на Кюрдската демократическа партия в Мосул Саид Мамузин.

По неговите думи, „бойците са отвлекли 127 деца на възраст от 11 до 15 години. Децата се изпращат в специални лагери, където ги обучават, как да се справят с различни видове оръжия и да организират атаки“.

Мамузин е отбелязал, че бащата на едно от децата бил убит, когато се опитал да защити сина си.

„Като цяло в последно време стотици деца са отвлечени от бунтовниците. Всяко едно от тях е било тренирано за терорист-самоубиец“ – добавил Мамузин.

След като Ростислав му съобщи новината, имаше чувството, че нещо в него се скъса. Не можа да удържи сълзите си и те започнаха да се изливат в неспирен поток.

Владо трябваше да се справи с болката и мъката си, не искаше майка му да го види разплакан. Той знаеше, че тя очаква от него подкрепа.

– Владо, – повика го майка му, когато той влезе в стаята.

– Майко, минавали сме през толкова много неща, нима сега ще се предадем? Винаги сме успявали. Колко пъти си била до мен и си ме насърчавала. Аз няма да се предам, очаквам от теб същото. Ще победим тази болест – Владо хвана майка си за ръце и я погледна в очите – заедно.

Майка му усети сила в думите на сина си.

– Има и други доктори, – каза тя, някак неуверено.

– Именно, – въодушеви се Владо. – Ще намерим най-добрия за твоя случай.

– Чувала съм за различни лечения, но много от тях не са одобрени …

– Ако е нужно ще ги изпробваме всичките.

Двамата усетиха, че намират сили в оптимизма на другия.

– Билкари, ултрамодерни методи, източна медицина, ….. – каза майка му иронично.

– Поуплашихме се, – усмихна се Владо, – но ще опитаме всичко заедно.

Възрастната жена в леглото се заливаше от смях. Тази вълна от радост заля и Владо, и той се почувства по-добре.

– Каквото е необходимо, – вече по-сериозно каза майка му – ще го направим заедно.

– Амин, – добави Владо.

Въпреки цялата еуфория съществуваше голяма вероятност Марта да не оцелее. Тя не бе много възрастна, въпреки, че косите ѝ бяха побелели. Винаги досега се бе разбирала с децата си, които отдавна бяха пораснали и излетели от бащиния дом. Владо бе любимецът ѝ, за това когато се случи това, тя поиска първо него да види.

Ракът се бе разпрострял из цялото ѝ тяло, бе засегнал много органи и надеждата, че ще го победи бе съвсем нищожна.

– Ами ако …..,  – прехапа устни Марта.

Владо я разбра и изригна като вулкан:

– Никакво ако, не се предавай, – каза го така твърдо, сякаш думите му можеха да я излекуват.

Марта забеляза тревогата в очите на сина си и тихо каза:

– Всичко ще се оправи, – тя докосна с пръсти кръстчето на врата си. – Дори да …… пак ще бъдем заедно.

– Не говори така!  – изкрещя внезапно Владо.

Веднага съжали за избухването си. Той бе превърнал страха си в гняв и го бе насочил към човек, който много обичаше.

Марта стисна ръката му. Погледна към прозореца по който чукаха едри капки дъжд. Всичко навън беше сиво и черно.

– Как мислиш, – топла усмивка се разля по лицето на Марта, – как ли е там горе?

– Убеден съм, че всичко там е прекрасно, – едва пророни Владо, скрит в прегръдката ѝ.

Завели Филип, малко петгодишно момче при невропатолог, за да се изследва нивото на интелектуалното му развитие.

– Кое е повече: пръстите на краката или космите на главата? – попитал невропатологът.

Филип мълчал. Изминало доста време. Невропатологът неодобрително започнал да поклаща глава.

Майката на Филип проследила, накъде гледа синът ѝ.

Детето гледало главата на невропатолога, а той бил напълно плешив.