На 29 юли в Чехия, в парка на красивия замък със забавно име Бухловице, ще се проведе интересен празник, посветен на чесъна.

Програмата за празника е изключително обширна.

След официалната част и вдигането на флага на чесъна се изпълнява чесновия химн. В този ден следват разнообразни конкурси.

Най-смелите гости могат да участват в състезание за миришещите чесъна. С активното участие на всички присъстващи на празника се избира Мис Чесън. Награждава се и най-добрия плетач на красива и оригинална плитка от чесън.

За феновете на ароматните подправки и любителите градинари работи пазар, където можеш да си купиш свеж чешки чесън или неговите семена.

А най- любознателните могат да послушат няколко познавателни  лекции за историята на чесъна, тайните на неговото отглеждане и невероятните му ползи за здравето.

Но това е само прелюдия към главната атракция, дегустация на разнообразни ястия. Освен традиционните месни и зеленчукови яденета, щедро подправени с виновника на празника, всеки желаещ може да пробва и съвършенно екзотични блюда.

Само тук можете да се насладите на чеснов сладолед или чесън в шоколада и да изпиете чаша великолепна водка.

Празникът завършва с дискотека. Дано времето позволи да се проведе на чист въздух.

Празникът на чесъна в Бухловице не може да се каже, че е оригинален. Подобни чеснови фестивали се провеждат във Виетнам, САЩ, , Канада, Гърция и Великобритания.

Ина и Валя бяха отново заедно след четири години раздяла. Те бяха приятелки от деца. Пораснаха заедно в училище, а след това съдбата ги раздели на десетки хиляди километра една от друга.

Пишеха си, обаждаха се по телефона една на друга. А когато нахлуха компютрите почти във всеки дом, си чатеха.

Но сега стояха една срещу друга в близкото кафене и разговаряха.

– Знаеш ли какво видях през прозореца веднъж, – попита Ина.

– Какво? – полюбопитствува Валя.

– След една силна снежна буря, – започна да разказва Ина, – когато всичко беше покрито със сняг, от една купчина в задния двор се подаде някакъв сух бурен. Точно пред него кацна една птичка и започна да го обикаля подскачайки.

– Защо го е обикаляла, нали каза, че е сух бурен? – нетърпеливо се обади Валя.

– Сега ще разбереш, само слушай! – скастри я Ина. – Изведнъж птицата спря, обърна се с гръб към растението, а след това го удари с опашката си. От растението паднаха семена. Птицата се обърна и започна да ги кълве.

– Колко странно е поведението на това малко творение, – възкликна Валя

– Кой е промислил за храната на всяка птичка, дори и след силна буря? – усмихна се Ина. – Това е нашият Творец, които дава храна на всяка жива твар, едно от многото свидетелства, които говорят за безусловната Божия любов.

– Като си представя тази птица, разбирам напълно, че Бог се грижи за мен. Той ми дава всичко, от което се нуждая. Всяка глътка въздух, за да мога да мисля, да работя и  да решавам проблемите си.

Каква пречудна любов!

Денят беше хубав. Слънцето не беше много силно, а това предразполагаше за разходка. Милена реши да излезе и да се завърти край пазара.

Хората минаваха и оглеждаха плодовете и зеленчуците, но погледа на Милена бе насочен към цветята. Тя много ги обичаше.

Целия и дом бе изпълнен с какви ли не цветове жълти, червени, оранжеви, лилави, …. Мирисът им се разнасяше из всички стаи. Балкона си бе превърнала в малка цветна градинка.

Милена приближи към няколкото сергии с цветя, семена и луковици предназначени за отглеждане на любимите ѝ растения.

Растението в саксията имаше само две хилави листенца, Но Милена не откъсваше поглед от него.

– Ще го вземете ли? – попита я продавача.

„Не е ли по-добре да си намеря нещо по свежо? – помисли си Милена. – Но като си помисля, в кухнята имам едно малко местенце, в което тази саксия би се побрала идеално“.

Накрая се реши и го купи.

На усмихнатия продавач, който се бе отървал толкова лесно от това невзрачно растения, тя каза:

– Дори и да умре, нищо няма да загубя.

Минаха няколко месеца. На растението се появи едно листенце, а след това и още едно. Докоснато от слънчевата светлина и редовно поливано с вода, цветето започна да се съвзема.

Сега вече Милена често поглеждаше към него и се любуваше на красивите му цветове. Един ден като го гледаше, се замисли и си каза:

– Колко прибързано си правя изводи и за цветята, и за хората….

Самата тя бе казвал много пъти пред други хора, за други, които не ѝ вдъхваха доверие:

– О, на това момиче не може да се разчита. Виж само колко татуировки има върху себе си.

– Това момче няма никакъв шанс, като знам от какво семейство произхожда.

– Този човек не бива да назначен на тази длъжност, той е бил в затвора….

Милена разбираше колко пъти бе бъркала, като съдеше хората, вместо да им  помага да почувстват Божията любов, милост и грижа.

Бог бе докоснал сърцето ѝ и нещо се бе променило в нея. От сега нататък тя щеше да гледа на хората през Божиите очи.

През 2015 г. Русия е на второ място след Индия в списъка на най-големите доставчици на кориандър. През 2016 г., Руската федерация се е превърнала в лидер за доставка на кориандър.

В Централна и Западна Европа, кориандър е попаднал благодарение на римляните.

На Британските острови, това растение се е разпространило след завладяването на тези земи от римските легиони.

През XVI-XVII в. благодарение на колонисти кориандърът е попаднал в Америка, Австрия и даже Нова Зеландия.

Кориандърът се смята за отлично медоносно растение.

Това растение е получило приложение не само в кулинарията, но и в други области, като медицина и фармакология.

Кориандър се използва за лечение на скорбут. Прилага се като аналгетик и лечебен агент.

Ботаниците отнасят кориандърът към бурените, заради  изключителната жизнеността на семената и голямата си способност за самостоятелно засяване.

Основаният от Николай Вавилов Всесъюзен институт по растениевъдство от началото на Втората световна война имал най-богатата колекция от семена от повече от сто хиляди образци на растения.

По време на блокадата на Ленинград сътрудниците на института с героични усилия са запазили колекцията при отсъствие на електричество и прекъсване на отоплението.

Само през зимата на 1941 срещу 1942 година са умрели петима вавиловци от глад, отказвайки се да разглеждат запасите от зърнени култури и картофите, като храна. А през лятото персоналът успял да посее необходимите проби под артилерийски обстрел.

В някои кутии проникнали плъхове, случили се кражби и през счупените прозорци, но като цяло за колекцията тези загуби се оказали незначителни.