В съвремения свят ние сме съборили много стени. Живеем в квартири, тавански помещения, апартаменти и работим в открити офиси. Въпреки това, от време на време, се стреми да останем сами със себе си, насаме със собствените си мисли или с добра компания. Белгийския дизайнер Alain Gilles е създал такова място, което може да реши този проблем.
BUZZIHOOD е проект за личния живот и благополучие. Идеята е бързо и ефективно да се изолираме от външния свят. В крайна сметка, тази защита често е необходимост. Например, когато сме сред шумна група на публично място, дори в ежедневната суматоха на обществото или сред любимото, но гласовито голямо семейство.
Идеята ни позволява да се чувстваме сигурни и относително изолирани, но продължи да бъде част от заобикалящата ни реалност.
В тази модерна интерпретация на „телефонна кабина“ може да се говори по мобилния телефон, като същевременно се запази поверителността на разговорите и диалози без да се намесват минувачите и колеги. „Бутката“ може да бъде инсталирана в хотели, летища, офиси, както и на много други обществено значими места.
Тази обстановка има тенденция да почувстваме емоционален комфорт при работа с лаптоп, говорене по телефона или дори SMS кореспонденция. Двуместната кабина се използва за лична комуникация или обмен на идеи с партньор или колега.
Структурата е акустичен пашкул, направени със специален плат, усвояващ околния шум. Тази тъкан е направена от рециклирани материали.

Един ден преди да се роди детето попитало Бога:

– Аз не знам защо отивам в този свят и какво трябва да правя там?

Бог му отговорил:

– Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде с теб. Той ще ти обясни всичко.

– А как ще го разбера, нали не знам езикът му?

– Ангелът ще те научи на езика си. Той ще те пази от всички беди.

– А кога ще се върна при теб?

– Твоят ангел ще ти каже всичко?

– А как се нарича той?

– Това няма значение. Той има много имена. Но в началото ти ще го наричаш – мама.

Живял някога мъдрец, който имал много последователи, но и много врагове.
Враговете му решили да го убият. Те разбрали, че мъдрецът позволява на хората безпрепятствено да влизат в дома му и да ходят където си искат.
Те взели много ябълки, вкарали им отрова и ги разпръснали из целия дом на мъдреца. Така правили те няколко пъти, но мъдреца и след няколко месеца имал добро здраве.
Отровителите решили, че той е много свят. Смятали, че той притежава такова съвършенно усещане, че може да различи отровата в ябълките. Други от тях мислили, че той може да яде отровна храна без тя да му навреди.
Накрая те дошли при него, паднали на колене пред краката му и казали:
– Разбрахме, че ти си свят човек и искаме да станем твои ученици.
– Относно проверката, която сте направили за моята святост, трябва да ви кажа, че се заблуждавате. Ако наистина искате да узнаете как съм избягнал вашите примки, мога да ви кажа, че нямам навика да ям плодове, които са разхвърляни навсякъде из дома ми.