Боровата кора е екологичен материал с естествен произход. Тя не е застрашена от вредители. Не съдържа патогенни бактерии, бои и примеси.

Добре смляна боровата кора предпазва почвата от изпаряване, предотвратява температурните колебания, защитава от развитието на плевели.

Тъй като боровата кора предпазва повърхностността на почвата от размиване и я защитава от развитие на болестотворни бактерии и вируси, това значително облекчава грижата за растенията. Освен това тя е много по-дълготрайна от дървесните стърготини. Ако я сравним с другите видове органични торове, боровата кора гние по-бавно.

Предимства при използването ѝ:

Тя предпазва от плевели и подтиска растежа им.

Чрез нея почвата остава рохкава и влажна.

Повишава се добива от засетите растения.

Тя съхранява и стимулира полезната микрофлора в кореновата система.

Защитава растенията от вредители.

Може да се използва за 3-5 години.

Предотвратява размиването на почвата и образуването на локви.

Възпрепятства проникването на прах.

Ухапването от комар е доста неприятно, особено при децата.

Човечеството отдавна води борба срещу комарите. Досега са изнамерени доста средства, като се започне от използваните от баби и дядовци и се стигне до химическа обработка на територията.

Борбата с комарите чрез народни средства е може би най-хуманния и екологичен начин. Ефектът се постига чрез отблъскваща миризма за комарите.

Такива свойства притежават листата от черьомуха, доматен разсад, евкалипт, кедър, карамфил, анасон, тютюн, валериана, бъз, хвойна, мента, пелин.

Използват се като се втриват листата или във вид на тинктури и ефирни масла.

Може да посадите някои от растенията в градината си.

Добре известно е, че през деня слънчогледи са в състояние да следват слънцето.

При другите растения с такива свойства това движение се осигурява от специални листови подложки, които слънчогледите не притежават.

Наскоро учените установиха, че слънчогледите използват механизма на неравномерния растеж на стъблото.

През нощта силно се удължава западната му част, за това сутрин растението „гледа“ на изток, а през деня интензивно расте източната част на стеблото и то постенено върти главата си на запад.

Когато растежът спре, питата на слънчогледа остава в посока изток.

В това има смисъл. Тази ориентация дава възможност на слънчогледа бързо да се нагрее сутрин и да привлече повече опрашители.

Да намалят шума могат редица храсти и дървета. Подходящи са храсти с плътни листа, като рододендрон, чемшир, лавър, лугуструм, калина, дива роза, зърнастец, орлови нокти, леска, глог, акация, джанка и вечнозелените иглолистни дървета, като бор, смърч, хвойна, тис, кипариси.

Предпочитат се дървесни видове с висока и плътна покривка от листа или игли. Храсти, широколистните и иглолистните дървета са избрани в зависимост от размерите на район и на терена. Растенията се разполагат колкото се може по-близо едно до друго.

Долния слой на насъжденията не трябва да бъде по-малко плътен от горния, за да не остават никакви вратички за шума.

Дърветата и храстите често трябва да се почистват.

При ограничените условия, например, между улицата, по която минава основното движение и граничещия с нея участък, могат да помогнат заграждения, които поглъщат шума. Най-добре за това подхожда градинска дървена шумозаглушаваща стена.

Издигането на ограда от масивни дървета, остава място за засаждане на увивни растения, като бръшлян, орлови нокти, диво грозде, клематис. Тези растения не само ще украсяват стената, но ще реагират на резонансните колебания на шумовите вълни със своите листа, намалявайки отражението.

Гоблен от плътни листа и игли, например, от бук или тис, при достатъчно на ширина посаждането, значително ще задържа шума и няма да даде да проникнат вятър и прах.

Тази ограда, дори и тясна оказва психическо въздействие. При наличието на такова ограждение, независимо дали е широко или тясно, то спомага шумът да не се възприема особено ясно.

Древните индиански племена от Южна Америка използвали картофите не само за храна, но дори им се покланяли в продължение на много години.

Преди картофът да стане известен на готвачите, французойките украсявали с него косите си и правели букети от него.

Дълго време в Германия не знаели, че картофът е полезен. Сред екзотичните растения в дворцовите цветни лехи, цвета на картофа се смятал за небивал разкош, но на никой не му идвало на ум да разкопае земята около растението и да събере корените му за храна.

В много страни картофите не се изкоренявали, за да се използват грудките им за храна, а се отглеждали заради зелените плодове, които съдържали семена.

Ето защо селяните го наричат „дяволската ябълка“ и отказват да го ядат, а в много европейски страни дори са известни „картофените бунтове“.

В Европа картофът получил признание, когато станал мощно оръдие в борбата срещу скорбута.