Никога не съм се смятала за красива, дори мисълта, че мога да бъда симпатична на някого ме е разсмивала.
Но веднъж се случи нещо интересно.
Разговарях със съпруга си и се готвех да затворя телефона си, след приключилия разговор, когато…….
Чух, как мъжът ми продължи да говори, без да прекъсне телефонната връзка между нас, с някой друг.
Той разговаряше с чичо Димитър, човекът който помагаше при ремонт на колата ни.
Неволно се заслушах в разговора.  И изведнъж чух съпруга си да казва:
– …. днес жена ми е необикновено красива, някаква светлина извира от нея. Толкова ми е хубаво до нея….
Това беше повече от признание в любов, което можех да понеса и ….. се разревах.
За първи път се почувствах красива и очарователна.

По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Върви Ники с баща си. Отдавна не са били така заедно, един до друг. Детето има толкова неща да сподели…., но някак си разговорът не върви. Вървят почти мълчаливо, а погледите им блуждаят наоколо.
Минават край едно училище. Бащата се обръща към сина си:
– Нали това е твоето училище? Харесва ли ти тук?
– Да, – смотолеви синът набързо и наведе глава.
Бащата връщайки се в спомените си назад, продължи с носталгия:
– Преди 20 години и аз учех тук.
Изведнъж момчето се оживи, очите му светнаха.
– Сега разбирам, – каза възторжено детето, – какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен, не е виждал от 20 години насам.

Една жена си вървеше по улицата и видя наблизо маса с добре подредени книги. Тя обичаше много да чете и започна да разглежда изложената литература. От пръв поглед разбра, че изложените книги са с православна християнска тематика.
По това време, продавачката разговаряше с друга жена. Нашата позната неволно се заслуша в разговора и остана изумена от няколко изказвания на продавачката.
Тя не издържа и се намеси в разговора:
– Какво говорите? В Библията не е така написано!
Продавачката бързо реагира и каза на другата жена:
– Не слушайте тази жена. Тя е сектантка. Само сектантите знаят Библията.

Един християнин закъснявал за богослужение. Изведнъж чул, че го настига каруца теглена от буен кон. Изведнъж впряга спря до него. Християнина помислил, че са спрели за него и благодарил.
– Няма за какво да благодариш, – казал непознатия. – Аз не спрях заради теб конете, но тъй вече като е станало, качвай се.
Християнина седнал и започнал да разговаря с новия си познайник. От дума на дума стигнали до Божието слово и Господа.
По време на разговора непознатият, който се казвал Васко, признал:
– Ти си прав. Много грехове съм извършил в живота си и те непрекъснато ме подтискат. Време е да се погрижа за душата си.
Християнина предложил:
– Хайде да се помолим. Кажи на Господа да ти прости греховете и приеми Неговото спасение.
След молитвата Васко казал:
– Сега разбирам, защо коня ми сам спря. Това е, за да се покая и да приема Исус Христос в своето сърце.
Какво е това? Случайна среща? Не, тук е действала Божията любов и милосърдие. Християнин закъснява за служба. Кон сам спира на пътя. И всичко това, за да се състои тази среща и да се проведе нужния разговор, който да доведе до спасението на един човек.