Трудно е да избирам продуктите в магазина, защото веднага не можем да проверим тяхното качество.

Например купили сте си замразено месо, но след размразаването му, то е тъмно на цвят и от него излиза вода и кръв. Това означава, че месото е замразявано няколко пъти и няма никаква полза от него.

Дали месо е прясно, можете да проверите много лесно. Натиснете месото с пръст. Ако вдлъбнатината изчезне бързо, месото е прясно.

Взе ли сте някакъв колбас. Ако след като го сложите в хладилника 15-20 минути ръцете ви продължават да миришат, то той е наситен с ароматизатори. По този начин се маскира некачествен или минал годност продукт.

Капнете малко йод на варените колбаси. Ако не промени цвета си, продуктът е чист. Ако стане синьо или виолетово в колбаса има нишесте. То се добавя за тегло на продукта.

Когато купувате зеленчуци обърнете внимание на кората. Ако е лепкава, тя е обработена с восък или парафин, за да се увеличи срока за годност. Такава кора е най-хубаво да е отдели, восъка не се измива.

Преди много години един свещеник във френската армия решил да използва текста на 23 Псалом, за да повдигне духа на войниците преди сражението.

Той ги карал да повтарят псалма, като всеки път да свиват по един пръст.

Безименият пръст съпровождал думата „Господ“, палецът съответствал на думата „пастир“, а показалеца се свивал при думата „мой“.

След това той помолил всеки войник да напише тези думи на дланта си и да ги повтаря всеки път, когато се нуждае от духовна подкрепа.

Свещеникът наблегнал особено на показалеца, който се сгъвал на думата „мой“. Той напомнил на войниците, че Бог е техен личен пастир, Който има има конкретна мисия, да ги върне в къщи цели и невредими.

Дали свещеникът е постигнал целта си?

След битката един от младите войници бил намерен мъртъв. Неговата дясна ръка стискала показалеца на лявата ръка. „Господ е Пастир мой“.

Един учител по математика много се мъчел с един от своите ученици, който не бил глупав, но пишел толкова неразбрано, че било невъзможно да се прочетат дори написаните от него цифри.

Веднъж учителят разказал за това на свой приятел графолог, даже му показал една от тетрадките на ученика. Графологът дълго я прелиствал и също се чудел, как може да се пише така.

Но изведнъж лицето му засияло:

– Погледни, – казал той и посочил на една от страниците с пръст, – каква правилна и идеална нула е написал!

Учителят погледнал в тетрадката. И наистина нулата била безупречна.

на другия ден учителят похвалил ученика, показвайки в неговата тетрадка идеално изписаната нула.

Ученикът дълго я разглеждал, слушайки как учителят го хвалел.

След няколко седмици всички останали цифри и знаци в неговите тетрадки станали идеални, сякаш са следвали примера на случайно откритата в една от тетрадките му перфектна нула.

В наши дни има много варианти, когато искате да проверите приятеля си за алкохол, преди да седнат с него в автомобила Да вземеш кръв от пръста му е най-точния от тях.

Но сега изследователи от Университета Калифорния в Сан Диего са разработили временна електронна татуировка, която може точно да определи съдържанието на алкохол в човешката пот за няколко минути.

До сега такова устройство не е било достъпно.

Преди са измислили трансдермални, проникващи в кръвта през кожата, гривни с подобна цел. В очакване да се получат резултатите може да се чака няколко часа.

А новото устройство, наречено Wang Mercier, не само е по-малко тромаво, но по-малко са и разходи по него.

Състои се от временна , гъвкава татуировка, която се прилепва към кожата и печатната платка с размер по-малък от дъвка е прикрепена към татуировката с помощта на магнити.

Ние всички имаме деца. Наши или чужди те се явяват част от нашия живот.

Мартин е много издържлив, въпреки че понякога изпитва неувереност и дори се чувства слаб. Ние хората сме толкова различни и се отличаваме едни от други, но това не ни пречи да се уважаваме, а не да се отхвърляме.

Мартин се роди в 26-та седмица от бременността, отгледа го Марта Иванова, тя не е биологичната му майка, но много се постара момчето да получи всичко, което всяко нормално дете има.

Първите ти месеца това малко създание се бореше за живота си. Байпас хирургия, кръвопреливане, и т. н. След три месеца родната му майка, се отчая, че от него ще излезе човек и го изостави.

Малчуганът трябваше да се справи с много физически проблеми. Проговори на три години. Започна да ходи много по-късно от връстниците си. Нямаше зъби, докато навърши една годинка. Във всичко изоставаше.

Но Мартин беше толкова любвеобилен. Неговата усмивка беше най-хубавото в този живот.
Той харесваше всички, даже и тези, които го оскърбяваха всеки ден. Великодушно прощаваше и забравяше всичко. Никого не съдеше.

Опитайте се поне един ден да постъпвате така. Дали някой изобщо ще може?

Днес отново му се присмяха:

– Виж какви скоби има на зъбите, – сочеше го с пръст едно пълно и яко момче.

– Погледни го само как се храни, – прикри усмивката си с длан Дора.

Тези деца не знаеха, че Мартин не може да държи храната в устата си. Едва ли се досещаха, колко трудно му бе да координира погледа и ръцете си?

Скобите, които носеше му помагаха да отпусне челюстта си, която не бе се развила с израстването му. Благодарение на нея, той не изплюваше храната и можеше да я дъвче.

Един ден Мартин призна на учителката си:

– Аз вече свикнах на подигравките им.

Учителката бе потресена, тя се почувства ужасно.

Малко след това се обърна към останалите деца и им каза:

– Не е нужно да харесвате Мартин, достатъчно е да го уважавате. Ценете хората около вас независимо, че понякога могат да изглеждат странно и движенията им да са чудновати за вас…..

Можем само да се надяваме, че съучениците на Мартин, както и всички останали хора , ще се отнасят с внимание и уважение към другите, които се подобни на него и ще спрат да издеателстват над тях.