Някои от тези сгради са били построени като конвенционални жилищни домове. Известна част от тях са предмет на изкуството. Обединява ги това, че всички изглеждат като фантастични къщи на героите от приказките.
Сградата, която се нарича „най-високата чайна къща“ се намира в Япония, в префектурата на града Тино. Тя е създадена от архитекта Теронубу Фухимори. Конструкцията се състои от елементи, които напомнят на традиционната японска чайна, но оригиналът е с дълги високи пилони, на които тя се закрепва. Малко повече от 2.6 квдратни метра е площта на дом, стените са изградени от бамбук и украсени с циментова замазка. Сградата разполага с три прозореца, които предлагат красива гледка към долината в близост до родния град на архитекта. Всичко това прави тази сграда да изглежда като приказна къща, където Лудия Шапкар и Алис са се срещнали на чаено парти.
В Португалия, в град Фари се намира следващата приказна къща. Тя е разположена между два огромни камъни и напомня скала, разтваряща се и превръщаща се в невероятен дом.
Друга малка къща, която разполага с вълшебен вид изглежда, като че ли загубена сред огромния пейзаж на един от исландските острови. Има информация, че тя, заедно с парцела е подарена на певицата Бьорк и допринася за насърчаването популяризацията на културата на Исландия.
Създадените съоръжения от художника Патрик Дохърти, амбициозни скулптор, са изработени от клони на дървета и се намират в Съединените щати, в град Уако, Тексас. Те създават впечатление за зимна приказка. Покрити с торф триъгълните къщи продължават традицията на многовековното построяването на къщи в Исландия.
Крал Лудвиг II в Германия в края на деветнадесети век е построен замъка Нойшванщайн. И оттогава, той е любим обект за посещение на милиони туристи от цял ​​свят, а също така е послужил като творчески импулс за създаване в Дисниленд на замъка на Спящата красавица.

Един шофьор пристигнал в странен град, където на всяко кръстовище висели десетки светофари. И най-странното било, че те не работили съгласувано.
Въпреки това, жителите на този град по някакъв начин карали колите си без да се сблъскат.
Объркан, шофьорът спрял встрани от пътя, без да знае как да върви по-нататък.
Забелязал един минувач и го попитал през прозореца на колата си.
– Кажете ми, защо имате толкова много светофари на кръстовищата?
– Чухме, че това е много нужно нещо и затова окачихме от тях повече навсякъде, – казал минувачът.
– А как се ориентирате по сигнал им?
– Шофьорите тук не се съобразяват със светофарите, те се обясняват чрез знаци.
– А какъв знак използват най-често тук? – попитал изненадан шофьорът.
– Въртят пръст по слепоочието си, – засмял се минувачът.

Външността на Диди имаше характерните особености на вроденото ѝ заболяване. Поради това, че другите деца ѝ се присмиваха, тя израстна болезнено чувствителна и се затвори в себе си. Но въпреки всичко тя можеше да се превърже към някой, който я обича истински.

За нея се грижеше баба ѝ. Тя я взела, след като родителите  катастрофирали. Тогава била само на 3 годинки.

Диди обичаше природата и много часове прекарваше сред нея. Не познаваше буквите, но много обичаше някой да ѝ чете. Тя проваляше всички психологични и неврологични тестове. Вярно е, че имаше неща, които не ѝ достигаха, но беше хармонично и уравновесено дете. Беше очарователна и същевременно непълноценен човек.

През зимата умря баба ѝ. Тя страдаше и много плачеше.

Веднъж я посети жена, която искрено съчувстваше на това малко създание, отритнато от света. Преди тя често разговаряше с баба ѝ, когато ги срещнеше навън, а на малката даваше различни лакомства.

Диди я прегърна и се разплака:

– Защо си отиде? – извади кърпичка от джобчето на престилката си и попи влагата замрежваща очите ѝ. – Плача не за нея, а за себе си. С нея всичко е наред, тя е във Вечния си дом.

След дълга пауза, продължи да излива мъката си:

– Студено ми е, но това не е от времето. Зимата е вътре в мен, хладна като смъртта. Баба беше част от мен и когато тя умре, част от мен умря с нея.

Погледна към заснежения прозорец и тихо, почти напевно продължи:

– Сега е зима. Аз съм мъртва, но скоро ще дойде пролетта.

Изцелението на скръбта ѝ протичаше бавно, раната от загубата постепенно започна да се затваря. А за това много помогна сестрата на баба ѝ и хората, които съчувстваха на Диди и я посещаваха.

Има нещо привличащо в това, да погледнеш крадешком, как живеят другите.
Да погледнеш, какво се вижда през прозорците, да хвърлиш поглед в отворената врата или порта, да надникнеш в отвора на оградата, а ако имаш възможност да погледнеш от високо – никой от това няма да се откаже.
Ето как живеят жителите на Ню Йорк, имащи собствен достъп до покривите на жилищните сгради.
За любопитните погледи тук се разкриват зелени насаждения, кресла и шезлонги, басейни и веранди, обичаен комфорт, достъпен за нюйоркчани със собствен достъп до небето.

В Амстердам има един хотел „Hans Brinker Budget Hotel“, известен с качеството на своето обслужване или по-скоро липсата на такова.
Ръководството на хотел с гордост го нарича най-лошият хотел в света. Хотелската стая струва 40 долара на нощ и ако решите да останете в него, получавате точно това, за което плащате.
Хотелът се гордее, че е екологически чист и за това не може да си позволи да използва енергия за такъв разкош, като телевизия, мини бар, телефони и в някои случаи на осветление.
Дори отоплението или климатичната инсталация са екологично чисти – можете да регулирате температурата в стаята си, като отваряте или затваряте прозорците.
Персоналът също няма отрицателно въздействие върху околните, тъй като, по принцип, не прави почти нищо. Някои душове могат и да не работят. Тези, които не работят са екологично чисти.
Вътрешният двор също е екологично чист, той се огрява от слънцето, когато има такова.
В стаите няма сапун, но ако ви провърви, в тоалетната можете да намерите тоалетна хартия. В едностаен апартамент настаняват повече от един човек, често седем или осем човека. За да съхраняват багажа си гостите могат да употребяват смачкани метални шкафове без брави.
На своя сайт „Hans Brinker“ заявяват, че няма никакво обслужване на стаите, няма басейн и фитнес зала. За това пък има ресторант и бар, където се приготвят екологични храни и напитки.
Трябва ви паркинг? Вие се шегувате! Какъвто и да е, хотелът е пълен с …… поради липса на по-добри думи, можем да наречем тези хора гости.
Хотелът е разположен в центъра на града, евтин е и не е толкова лош, колкото се говори за него.
Съдейки по всичко, хотелът предимно работи над качеството, на възглавниците може да се видят следи от чипс и кетчуп.
Отзивите за хотела са противоречиви. Някои го хвалят, други потръпват от отвращение. Ако отидете в Амстердам можете сами да оцените този хотел. Аз се въздържам от коментар.