Тинейджър от Илинойс привлякъл вниманието на цялата страна с невероятния си жест.
За да подобри майка си, която преминавала през химиотерапия в болницата, момчето написало послание на снега срещу медицинския център.
Шерон Харт, боледуваща от остра миелоидна левкемия, разказва, че по време на процедурата погледнала през прозореца и това, което видяла на снега я накарало да се засмее.
Нейният 14 годишен син Уйлям, на снежната покривка в двора бил написал с огромни букви: „Здравей, мамо!“ Буквата „о“ представлявала усмихнато лице.
– Исках да й изпратя съобщение. Надявах се, че то ще й помогне да премине през всичко това, – казал по-късно Уйлям.
Когато завършил поздрава до майка си, той се замислил и за другите пациенти. След няколко часа, заедно с баща си написал: „Бог да ви благослови!“
Надписът бил достатъчно голям, за да привлече вниманието на всички болни от източното крило на болницата, от първия до последния етаж. Много скоро след това лекари и пациенти публикували снимки на поздрава върху снега в социалните мрежи.
– Моят син никога не е правил нещо подобно, – казва Харт. – Той е много грижовен и любящ. Това е направил спонтанно, следвайки сърцето си. Радвам се, че много хора са видели посланието му и то ги е докоснало.

Веднъж, когато нещо във влака се развалило, той за дълго останал насред полето.
Именно тогава се е случила странна история с Джоана Роулинг. Тя надникнала през прозореца на спрелия влак, без да има някаква надежда, че ще види нещо интересно…..
Но във въображението й се появило чернокосо момче с кръгли очила и голям белег на челото.
Тя не знаеше от къде това момче има този белег, но разбираше, че е магьосник. Скоро той ще бъде повикан в училище за магии, а после ще започне неговата необикновена история …..

Ето какво се разказва за капеланът на Въоръжените сили на САЩ.
По време на Втората световна война капеланът Алекс Коун бил изпратен в района на Тихия океан. Той се намирал на американски транспортен самолет, който бил атакуван от японски изтребители. Самолетът бил сериозно повреден и пилотът казал:
– Не можем да се измъкнем, падаме.
След като се помолил, капеланът погледнал през прозореца. Господ му отворил очите и той видял един силен ангел, който поддържал крилото на самолета. Погледнал от другата страна и видял друг ангел, който поддържал второто крило.
Когато се приземили, всички, които видели, как самолетът се е ударил в земята, недоумявали, как хората вътре могат да останат невредими, при положение, че разрушенията по самолета били доста сериозни.
В Библията се казва , че вярващите в Исус Христос , са под закрилата и грижата на ангелите. Ангелите, като служители на любовта и мира, се радват на нашето покаяние и преуспяване в добродетели. Помагат ни във всяко добро и ни защитават. Слава на Господа за това!

Вечер. Малък ресторант. Не много посетители. Един от клиентите се обръща към сервитьора:
– Защо вчера, за същите пари ми дадохте двойно по-голяма порция?
– А къде бяхте седнали? – попитал сервитьорът.
– Какво значение има това?
– Има!
Посетителят безкрайно изумен, промърморил:
– Е, до прозореца.
– Всичко е ясно, – продължил спокойно сервитьорът. – Който седи до прозореца му даваме по-голяма порция, защото така правим реклама отвън.

Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.