Посетители на барове понякога са недоволни от неопитния барман наливащ бира. Освен това персоналът често е твърде зает и клиентите трябва да чакат реда си.

Студенти от университета Лийдс, Англия, изучаващи роботика, като част от проекта „The Perfect Pint Project“ създали интересна новост – робот умеещ да налива бира.

Всичко, което е нужно да се направи, е да се натисне едно копче и скоро клиентът може да се наслади на идеално налятата халба с любимата напитка.

От робота много се заинтересувала пивоварната фирма „Saltaire“, която взела активно участие по работата на проекта и тестването на апарата.

След няколко месеца упорит труд и решаване на възникналите проблеми, изобретателите с гордост са констатирали, че резултатите от тестовете са надминали всички очаквания.

Изобретението металическа тубичка с дозатор и винтова капачка е революционно за времето си.

Преди това нововъведение художниците са съхранявали боите в малки възелчета от свински пикочен мехур или в нехерметични калаени кутии.

В тези възелчета се правел отвор с игла и на палитра се изцеждала необходимото количество боя. Неизползваните бои изсъхвали, а това било изключително разточително и неудобно.

Художници, които работели сред природата, бързали да използват боите, затова работите им се отличавали с по-широки мазки.

Един от първите, който се замислил над опростяване на процеса бил американецът Джон Ренд.

През 1841 г. той патентовал оловна тубичка, от единия край свита, а от другия завършваща със завъртаща се капачка.

Изобретението скоро намерило поддръжници, които не се уплашили нито от високата цена на оловните тубички, нито от токсичността на оловото.

Появата на тези тубички дало тласък в ново направление. Вече не било необходимо да се водят калфи, който да смила пигментите и да приготвят боите.
Всичко можело да се приготви по-рано в ателието или да се купят такива готови.
Първите тубички били направени в Англия и изнесени в Европа и Америка. Те били много търсени, но Ренд не получил за тях баснословни пари.

Участвайки във финансови и съмнителни проекти, той фалирал и бил принуден да продаде патента си, за да изплати дълговете си. Умрял в неизвестност през 1873 г.

От следващия месец чешките работодатели ще могат да поощряват своите най-добри сътрудници с чек за покупка на книги.

Идеята да се въведат такива чекове е предложена от Съюзът на чешките книжарници и издателства. Политиците са я подкрепили.

Така компаниите ще могат да предлагат нови бонуси за своите отличили се сътрудници, а „осребряването“ на чековете ще става в книжарниците.

Проектът е насочен предимно към работници с ниски доходи и семейства с деца, които по-рано не са можели да си позволят да купуват книги.

А отчислението на книгите компанията ще може да приспадне от данъците.

Според Съюза на чешките книжари и издатели, средната цена на книга в страната достигна 240 крони. Всяка година в Чехия се продават книги на обща стойност над 7 милиарда крони и всяка четвърта покупка е от интернет.

Според издателите и книжарниците, нововъведението с книжните чекове ще върне читателите в реалните магазини.

Трудно може да бъде изненадан съвремения човек с нещо. Това е особено вярно за творческите аспекти на живота.

Да измислим нещо ново и уникално е достатъчно сложно.

Архитектите трябва да прибягват до най-изтънчени фантазии, за да впечатлят потребителите и да изградят оригинално и безопасно съоръжение.

С най-удивителните творения в архитектурата, като вид изкуство, днес може да се похвали Китай. Тази страна се развива бързо и въплъщава в живота най-невероятните проекти.

С оригинална архитектура може да се похвали шанхайски хотел, построен на мястото на изоставена кариера с вода.

Хотел Shimao Wonderland Intercontinental чудесно се вписва между противоположните скални стени.

Това многоетажно здание включва повече от 300 стаи част, от които са разположени под водата.

Това е невероятно зрелище.

Каква трудна сутрин, Борис не беше спал цяла нощ. Той беше доста разтревожен и имаше за какво.

Негово роднини имаха здравословен проблем. Тази сутрин чичо му позвъня и изплака на телефона:

– Милена има рак. На Васко му предстои сложна операция. А баба Стефана вече никой не познава.

Освен това един от най-добрите служители на Борис, се пенсионираше. Той много пъти му бе давал мъдри съвети и измъкваше компанията от кризисни ситуации, а сега бе дошло време да си почине след толкова години напрегнат и всеотдаен труд,

Да, но сега Борис трябваше да довърши важен проект, а толкова се нуждаеше от подкрепата и помощта на стария служител.

Докато Борис си пиеше кафето и разговаряше с хората наоколо, тези проблеми непрекъснато се въртяха в главата му.

При него дойде Весела, стара негова позната. Тя посочи дървеният кръст на стената и каза:

– Това е най-хубавият кръст, който съм виждала.

– Човекът, който се грижеше за сградата, го изработи от клон на старо отсечено дърво, – поясни Борис.

Той я погледна изненадано и допълни:

– Та този кръст виси на стената от няколко години вече.

Весела покри лицето с дланите си и възкликна:

– Не е ли невероятно? Бил е толкова дълго време там на стената, а аз сега чак го забелязах.

Борис се загледа в кръста, символ на Божията любов към на хората. Той разбираше, че това не е случайно. Имаше проблеми, но на къде беше насочен погледа му? Да, това бе знак за него точно в този труден момент.

Борис погледна към кръста  и прие думите на Весела като послание към него, което можеше да се изрази така:

„Аз съм с теб! Винаги съм бил до теб!

Когато преминаваме през трудности, Бог ни отваря очите, за да разберем, че не сме сами и че Той е винаги с нас.

Ако възложим проблемите си на Бога, Той ще ни утеши и ще ни даде изходен път.