Гигантът в производството на спортни облекла, компанията „Пума“, започна да представя нови продукти, които са биоразложими или могат да се рециклират. Колекцията наречена InCycle, включва обувки, дрехи и аксесоари, които вместо да се хвърлят в кофата за боклук, в края на жизнения им цикъл, могат да бъдат върнати на компанията в рамките на програмата „Вземи ме“.
Биоразградимите компоненти на InCycle включват материали, които могат да бъдат разградени от микроорганизми в биологични вещества. Едно от необходимите условия за асортиментите, което е оценено като база в рамките на стандарта «Cradle to Cradle», се явява това, че суровия материал трябва да бъде от органични влакна без токсични материали и да се спазва определения международен стандарт за компостиране, с цел да се сведе до минимум въздействието им върху околната среда.
Преработени продукти, от своя страна, са изработени от метал, текстил и пластмаса, които могат повторно да бъдат използвани за други продукти. Те включват раница «PUMA Backpack» и яке «PUMA Track Jacket». Раница е изработена от полипропилен, които може да бъде смлян до основното вещество, а якето е направена от рециклиран полиестер, извлечен от използвани пластмасови бутилки.  И двата продукта използват еднородни материали, което е доказателство за възможността за цялостна преработка, включително и ципа. Якето може да се преобразува в гранулиран полиестер, който може да се използва като суровина за други продукти, произведени от рециклиран полиестер.
Колекция InCycle се появява в магазините на „Пума“ отскоро, което съвпадна с началото на програмата «Донеси ми Назад». Проведена заедно с глобалната компания за рециклиране I:CO, програмата ще допринесе за компостиране или рециклиране на продукти с помощта на, поставени в магазините, кошници за събиране на стоки за рециклиране. Купувачите ще могат да върнат тук продукти и от други марки.

Където и да пъхне науката своя нос, човечеството получава нови проблеми. болести и трудности. Хората са се опитвали да осъвършенстват това, което е идеално. Учените се смятат за по-умни от Твореца и правейки някакво откритие, като малките деца започват да си играят с него, стараейки се да го използват „за благото на хората’. Но е време да се разбере, че не е възможно да се подобри това, което първоначално е било перфектно.
Да, ние можем да открием законите на природата, но не можем да ги усъвършенстваме, защото те от самото начало са съвършени. И това ГМО всъщност изменя генетичния състав на зърното и внедрява в структурата му някакъв нов ген, който според учените прави продукта по-качествен за хората. От една страна това наистина е така, те могат да подобрят определени характеристики на продукта, но в същото време изменят генетичния код, те събарят програмата и създават нова такава, която не е позната в природата.
В природата всичко си взаимодейства и допълва и това се изразява предимно в генетичната структура на организмите. Това са огромни части от пъзел съчетани в така наречената природа. И ако променим един от елементите на пъзела и се постараем да го вкараме в първоначално съществуващата хармонична картина, картината ще загуби правилно взаимодехстващата си форма.
Така и ГМО разбива кода и деформира пъзела. И приемайки такава храна ние се деформираме като части от природния пъзел.
Попадайки в организма тази нестандартна храна се нуждае от нестандартна обработка, но организма ни има програма способна да приема и усвоява продукти израснали естествено в природата. В тази програма е заложено нашият организъм да усвоява определени хранителни компоненти.
А ако тази програма се сблъска с нестандартен вариант, как ще се държи? Много вероятно е в програмата да настъпи срив.
Светът е създаден съвършен и ние можем да нарушаваме и да му се радваме, но да го променим не е по силите ни.

Правителството на САЩ кани хакери, за да вземе участие в Дните на гражданското хакерство.
На 22 януари Белия дом пусна съобщение, в който се посочва, че 1 и 2 юни 2013 г. са обявени за национални Дни на гражданското хакерство.
Правителството приканва хора с опит в съответната област, да участват в дейности, които имат с цел да се подобри живота в страната.
Дните на гражданското хакерство ще позволи на софтуерните разработчици, технолози и предприемачи, да покажат истинската си същност.
В разработката на програмата за Дните на гражданското хакерство са взели участие такива организации, компании и правителствени агенции, като «Random Hacks of Kindness», «Code for America», NASA, Министерството на труда в САЩ, а също така и Бюрото по преброяване на населението в САЩ.
В рамките на Дните на гражданското хакерство в цялата страна ще се проведат заседания на групи, както и мащабни партита и хакерски маратони. Организации участващи в провеждането на Дните гражданското хакерство, ще предоставят на хакери правителствени данни със специфични задачи, конкретно насочени към подпомагане на градовете и щатите.
Макар че правителството е поканило само хора със специално образование, това не изключва участието на любители и заинтересовани от тази дейност.
Целта на Дните на гражданското хакерство е да демонстрира ангажираност с принципите на прозрачност, участие, сътрудничество и стимулиране на правителството да използва отворени данни и технологии при решаване на проблеми, отнасящи се към местните общности. Насърчаване на студентите за наука, математика и бизнес инженеринг и използването на технологии при решаване на реални проблеми. Общо казано стимулиране на сътрудничеството и разбирателството.
Това е възможност за гражданите на всяка общност да запретнат ръкави в САЩ и съвместно да се заемат с промените в обществото чрез създаване на екосистема за иновации.

През 1979 г. датския актьор и комик Якоб Хаугард се кандитарирал за депутат в парламента на страната си с шеговита програма.
Той обещавал на избирателите си деня да се разпределя по схемата 8-8-8: Осем часа свободно време, осем часа почивка и осем часа сън.
Сред другите точки от програмата му най-популярни били: попътен вятър на велосипедната алея, по-добри прогнози на времето, по-малки опашки в супермаркетите и добавка Nutella, съдържаща лешници, какао и мляко, към войнишката храна.
През 1994 г. спечелил достатъчно гласове и заседавал в парламента на Дания 4 годими.

Последните топли дни пръскаха щедро лъчите си. Само вечерите намекваха за приближаващата зима. Пейката отново бе приютила жените, решили малко да отдъхнат от трудното си ежедневие. Малко разговорка, малко клюки, споделяне на болка и търсене на изход, програмата на това спонтанно събрание варираше според случая.
Днес не бе по-различно. Едра яка жена коментираше настървено:
– Чухте ли Варна била първа по раждаемост? Та ние по-малък град ли сме? Ще учредя организация за увеличаване на раждаемостта.
Слаба жена с добре подредени боядисани коси, махна с ръка и се засмя:
– Какво да не земеш да раждаш?
Въпросът имаше основание. „Учредителката“ бе преминала отдавна годините за раждане. Сняг покриваше косите й, но лицето й бе гладко и ако не бяха побелелите й коси, трудно ще можеш да определиш възрастта й.
Тя се наежи и продължи войнствено:
– Днес младото поколение не иска да създава семейства, а ако го създаде не искат да правят деца, за да не си нарушат спокойствието. Ако трябва ще родя.
Групата започна да се смее и бурно да коментира последната реплика.
– Жени с това шега не бива. Сара роди на деветдесет години, въпреки че бе престанало обикновеното й при жените, – каза дребна женица, цялата облечена в черно с тъмна кърпа на главата.
– Коя е пък тая? Да не са я изкуствено оплождали?, – засмя се млада жена около 40-те.
Жената скри под забрадката си падналите кичури побеляла коса и продължи спокойно. Мелодичният й глас усмири жените и те заслушаха разказа й.
– Бог бе обещал на Аврам, че ще има син. Бяха минали много години, той приближаваше 100-те, а на жена му отдавана бе престанало обикновеното при жените. Веднъж у Аврам дойдоха трима пътника. Той ги посрещна приветливо, нареди на жена си да приготви най-доброто. Когато гостите се нахраниха, един от тях каза:
– Догодина по-това време ще имаш син.
Аврам се смая и си каза: „Как ще стане това, като аз съм вече стар, а жена ми не може вече да ражда“? Жена му която шеташе в другата част от дома им, дочу репликата на госта и се засмя. Гостът каза на Сара:
– Ти се засмя, – въпреки че жената се опитваше да отрече, той продължи, – След година ще родиш син и ще го наречеш Исак, което означава смях.
И наистина на следващата година се родил Исак, нищо че баща му бил стар, а майка бе на години, когато вече жените не могат да раждат.
– Бабини деветини, попски приказки, – сви вежди една от жените, която се имаше за много знаеща.
– За Бог няма нищо невъзможно, – отвърна възрастната жена.
Тя се надигна от пейката и си тръгна.
Жените смутени и смаяни я проследиха с поглед и дълго след това нищо не можеха да кажат.