Сръбският националист Воислав Шешел от 2003 г. до сега е в ареста в Хага, където работи Международния трибунал съдещ виновниците от бивша Югославия.
Основният процес срещу Шешел все още не е достигнал до крайната фаза, но съдът го е осъден на 15, а след това на 18 месеца затвор за разгласяване на информация според свидетелски показания.
През 2012 г. на Шешел била произнесена трета присъда за неуважение на съда, две години за отказване да свидетелства в своя защита.

Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.

Според легендата в древна Гърция красивата Фрина била осъдена на смърт за това, че се възхищавала на голото си тяло.
За да спаси красавицата, защитникът разкъсал дрехите в съда.
Съдиите видели Фрина гола и останали смаяни от красотата на тялото й.
Присъдата била отменена.

Председателят на Палестинската национална администрация Махмуд Абас е разпоредил да се изплатят по 50 хиляди долара на всеки бивш затворник от израелските затвори.
Става дума за 104 терористи убийци, 52 от които са излезли на свобода, осъдени до подписаното „съглашение Осло“.
Освободен от затвора убийци ще получават месечно “ пенсия“ , което е няколко пъти по-висока от средната заплата. Тези обезщетения ще бъдат изплатени от средствата, които влизат от международни спонсори.
От администрацията в Палестина обясняват, че това е “ жест на уважение“ към “ бойците от съпротивата „, които са прекарали десетилетия в затвора.
Нека си припомним кои са те.
52 от 104 терористи, освободени в рамките на „добра воля“, одобрен от правителството на Израел, са убили през 80-90 – те години 57 израелци, за което са получили доживотни присъди.
Почти никой от тях не се е покаял за своите престъпления. След освобождението, много от тях открито са заявили намерението си отново да се присъедини към „съпротивата“.

В разговор един равин и неговия приятел обсъждали въпроса относно отговорността на тялото и душата в човешкия живот.
Приятелят на равина казал:
– И тялото и душата ще могат да се избавят от присъдата.
– Как?
– Тялото ще каже: „Душата съгреши, понеже от деня, в който ме изостави, аз лежа безмълвно като камък в гроба“. А душата ще рече: „Тялото съгреши, понеже от деня, в който го напуснах, аз се нося като птица“.
Равина се замислил и казал:
– Ще илюстрирам това с една притча.
Царят имал красива градина с отбрани плодове. Поставил двама пазачи, единият сакат, а другият сляп.
Сакатият казал на слепия:
– Виждам хубави плодове в градината. Ела нека се кача на гърба ти, да откъснем от тях и да ги опитаме.
Сакатият се качил на гърба на слепия, откъснали няколко плода и ги изяли.
След време царят дошъл и попитал:
–  Кой е късал от плодовете ми?
Сакатият му казал:
– Имам ли крака, че да ги стигна?
Слепият прибавил:
– Имам ли очи, че да ги видя?
Царят накарал сакатият да се качи на гърба на слепия и ги съдил като един.
Така и Бог, ще вземе душата, ще я сложи в тялото и ще ги съди като едно.