Хората пишещи реклами и подобни текстове владеят нашите умове, нападат мозъка, влизат през очите и ушите и поглъщат духовното ни начало. Те са като досадни мухи, налагащи се на човек на улицата като лозунги, понятия и ценности на живота. Такива ежедневно измъчван портативните си компютри, издигайки бизнеса към следващата планината от нови продукти и марки. Те населяват това информационно пространство, с псевдосъщности, които не съдържат никаква обоснована стойност. Изкушават ни, развращават и ни променят. Преработват ни и ни връщат обратно. Принуждават ни да се движим с ококорени очи в супермаркетите, прилепват ни към екраните, вкарват ни в заеми и кредити, приспивайки ни. Демони с една дума казано.
Ако се вгледаме по на широко, самите писачи на такива реклами са зъбците на консуматорското общество и като креативни хора се различават от обикновените граждани само по спецификата на тяхната работа. Но работата им е на наемник и те също, като всички, трябва да се борят за парчето хляб. И в тази надпревара, нима е нужно да се замисляш за последиците от своите действия! Звучи добре като извинение.
Обществото като саморегулираща се система трябва да развива защитни механизми срещу инфекцията от реклама, както и срещу език спрямо потребителя. Кой ще защитава и ще влезе в битка за него? Отговорът е очевиден. Други творчески, креативни люде и хора на изкуството.
Ето това е, демоничния писач на текстове в целия си блясък: остри уши, безумни очи и светкавиците между пръстите му. Талантливи писатели вече не трябва да си измисли свои собствени светове, в които да потапят четящия. Сега имаме много по-мощни инструменти, покваряващи човешките души – копиратър, бизнес и реклама. Това са трите стълба, на които се опираме днес. Колко дълго ще трябва да чакаме момента, в който терминът „лице“ завинаги ще се превърне в „клиент“, а мозъците ни да бъдат пъхнати в някакви кутии? Кой знае!

Група харвардски професори на Световния икономически форум в Давос, е заявила на събрания елит, че понятието неприкосновеност на личния живот практически няма.
„Добре дошли на днешния ден. Ние вече сме в този свят, – е казал Марго Зелтцер, професор по компютърни науки. – Защитата, която сме познавали в миналото вече е невъзможна“.
Харвардските генетици са заявили, че генетичната информация ще бъде все по-достъпна.
Sophia Roosth е заявила, че разузнаването вече е поискало генетична информация за чуждестранни лидери и то да се определят такива неща, като податливост към болести и продължителност на живота.
„Ние стоим на прага на епохата на генетичния макартизъм“, – е казала тя.
Зелтцер е отбелязала, че скоро малки роботизирани безпилотни самолети с размерите на комар, ще могат да вземат проба от вашата ДНК за анализ, както за правителствените служби, така и за застрахователни компании. Нахлуването в частния живот, ще стане много разпространено. Освен това тя е отбелязала, че „това не някога ще се случи, то вече става….“

Според Википедията това понятие означава:“Преносимо периферно устройство с тясна специализация, което се характеризира с малък размер и се свързват със стандартизиран интерфейс за по-сложни устройства“.
Гаджет е заемка от английския език, която в разговорния език означава дреболия, щуротия…
Днес съществуват две теории за произхода на тази дума.
Първата се отнася за строителната компания Gazhet, която през 1866 г. трябвало да постави Статуята на свободата. Първоначално бил изграден миниатюрен вариант на статуята, от която дошло и наименованието на компанията.
Втората теория изглежда по-правдоподобна. Според нея думата произхожда от груб моряшки жаргон. Необразовани моряци наричат гаджет всички малки механични детайли на кораба, на които не знаели как се наричат или са забравили наименованията им. Много скоро, жаргон се е разпространил във всички войски на английскоговорещите страни, включително в авиацията и пехота.
Това е история на не съвсем литературния жаргон, която се е наложила като моден термин в техническия прогрес.

Често чуваме думата „егоист“, но въпреки всичко не винаги осъзнаваме какво означава това понятие.
Егоистът е човек, който над всичко е поставил своята личност. Той се стреми да реализира само своите цели, като взема под внимание само своите ценности. В живота егоистът се води от следното поведение: “ Това е за мен, това също и това е мое..“
Психолозите са открили няколко типа егоисти
Разумен егоист. .Такъв човек прави само това, което на него му е интересно, без да обръща никакво внимание на околните. Не е склонен на компромисно решение. Основната му цел е да получи всичко от живота, без да даде нищо.
Хитър егоист. За да получи някаква полза за себе си, той започва да заплашва другите, казвайки, че другият трябва да постъпи както на него му е угодно, иначе ще го лиши……
Екологичен егоист. Той е готов да живее по правилата, да направи това, което искат от него, но в замяна на това той трябва да получи нещо. Обмена става взаимен и двете страни са доволни. Сложното става, когато егоистът няма какво да предложи в замяна, но той мечтае да го ценят и обичат такъв, какъвто е.
Трудни хора за общуване, но лошото е, когато ние сме самите такива.

Високо в планините в югозападната част на Китай живее племето Mosuo, известен като последния матриархално общество в света.
Около 40 000 жители живеят предимно в села, далеч от цивилизацията, в близост до древно езеро. В езика на това „женско царство“ не съществуват думите мъж и баща.
Обикновено жените вземат решения, владеят земята и къщите. Най-главното в това общество е понятието „удоволствие в брака“.
Започвайки от 13-годишна възраст, жените избират произволно количество мъже.
Децата се възпитавали изключително от жените. Всички мъже се наричали чичковци, а бащинството никога не се е обсъждало.