Правилната реакция спрямо неочаквания провал е признание, че тук е скрита важна истина. Бог е нарушил естествения порядък на нещата, за да ни покаже че сме зависими от него.
Това е едно от средствата, помагащи да се укрепи „имунитета“. Ако чудесата не могат да опровергаят естествения порядък на нещата, този порадък се руши.
По този начин Творецът подържа външния механизъм на природните явления, показвайки на човека резултатите от неговите усилия. А след това руши създаденият ред, за да разкрие неговата празнота.
Тези, за които е предназначен този важен урок, го изпитват на гърба си, усещат как натежалите проблеми се впиват в плътта им. На тях не им трябват големи усилия, за да разкрият Божията намеса или да нарушат естествения ход на събитията.
Единственото нещо, което трябва да се види е реалността, такава каквато е и да се осъзнае от кого е помощта.

Първоначално дебеличката Лулу била подарена на рождения ден на една жена, но тя не искала да я вземе в дома си. Майката на рожденичката решила да се погрижи за прасенцето, от една страна от съжаление, от друга да осигури някой и друг тържествен обяд.

Недостатъкът от външността на свинчето се компенсирала с неговата съобразителност.

Когато приютилата я жена получила сърдечен пристъп свинята Лулу веднага се ориентирала и потърсила помощ.

До сега прасето не е напускало заграждението, в което е било затворено, но намерило начин да си отвори вратичката, Лулу напуснала двора и се добрала до пътя. Дочакала, до се зададе някоя кола и легнала на средата на пътя.

Първият й опит се провалил, никой не спрял, Тогава прасето притичало в дома , видяло как е стопанката му и пак хукнало към шосето.

След 45 минути един от шофьорите спрял. Може би си е мислил за някакво богато угощение.

Той хукнал след надигналата се от пътя Лулу и влязъл в дома, където намерил безпомощно лежаща жена. Позвънил веднага в Бърза помощ. Лекарите успели да спасят жената.

Лулу получила за награда поничка с мармалад. Не е много щедро но прасето е доволно.

Един ден Мартин Лутер изпаднал в отчаяние и депресия. „Угриженото“ му лице всеки ден украсявало трапезата и обезкуражавало цялото му семейство.

Веднъж жена му дошла на закуска, облечена в траур. Лутер я попитал:

– Кой е умрял?

– Мартин, ти в последно време така се държиш, че си помислих, че Бог е умрял и затова се приготвих да ида на погребението му.

Нейният мек, не ефектен упрек докоснал сърцето на Лутер. В резултат на това великият реформатор решил никога да не се поддават на светските тревога, негодувание, депресия, отчаяние и чувството на неудовлетвореност.

Той се заклел, че с Божия помощ ще предаде живота си на Спасителя и винаги ще се радва, независимо от това какво ще се случи.

Хвали и благославяй Бог в труден момент! Не чакай да почувстваш Неговата утеха, а му въздай слава и Той ще те утеши.

Имало и такъв умник, който се облякъл леко и излязъл в снежна буря.

След известно време той замръзнал толкова много, че чак се вкоченясъл.

Да извика „Бърза помощ“ за такова „малко нещо“, му се струвало излишно.

Вместо това, влязъл в близкия магазин, купил си антифриз и го изпил.

Горкият човек, възприел названието „незамръзващ“ буквално и сметнал, че това ще го спаси от студа.

Когато загивал морският гигант „Титаник“ по телеграфа се носели неспирни молби за помощ Тези съобщения били приети от два кораба „Калифорния“ и „Карпатия“.

Вторият кораб веднага отговорил: „Идваме с пълна пара, дръжте се!“

Той с голяма скорост успял да стигне до мястото на катастрофата. Моряците от кораба успели да спасят осем човека.

„Калифорния“ бил много близко до „Титаник“ но не успял изобщо да се задвижи. Корабът бил заседнал в ледовете. Нямал достатъчно гориво, за да засили котлите и да потегли. Самият той имал нужда от помощ.

Така се случва и със всеки от нас. Нашето влияние върху другите зависи от това в какво състояние сме. Ако нямаме любов и не изпитваме състрадание, ние няма да можем да направим нищо, за да помогнем на хората.