Свещеник по време на погребение забравил да прочете от Евангелието. Помощникът  му напомнил:

– Отче, а Евангелието?

Извършващият обреда свещеник погледнал покойника, роднините и накрая на помощника си, след което казал :

– Той не чува. Те не разбират, а ти си мълчи.

Забелязали ли сте колко много хора има на едно погребение, а църквите са почти празни. Защо хората предпочитат да идат на гробищата, а не на църква.

В Еклисиас се казва: „По-добре да отиде някой в дом, където жалеят умрял, отколкото да отиде в дом на пируване“.

В деня на Христовото възкресение, жените отидоха на гроба на Исус, но там чуха вестта от ангелите Това е най-важното послание към света. Исус възкръсна той не е сред мъртвите.

Нашата вяра не е основана на истории и традиции, а на посланието за възкресението на Спасителят. Ако това не се бе случило, напразна е вярата ни. Всичко, което не се основава на тази истина пропада.

Всичко би останало само история, ако днес не възкръснеш отново в моето сърце, Исусе.

Наскоро почина дядо Димитър. Той беше на 102 години. На погребението роднини и приятели си припомняха обикновения му, но спокоен живот.

– Той винаги е имал покрив над главата, – каза леля Мара.

– Достатъчно дрехи, които да облича, – добави Христо.

– Никога не е оставал без храна, – засмя се от сърце Ченко.

– Но нали това е всичко, което дядо Димитър искаше? – попита съвсем сериозно баба Магда.

Този разговор накара Жельо да се замисли сериозно за нещата, от които се нуждаем и тези които искаме.

Той си спомни: „Исус ни предупреждава да не си събираме съкровища на земята, защото където е съкровището ни, там е и сърцето ни“.

Мислите на Жельо запрепускаха още по-бързо: „Апостол Йоан ни предупреждава, че ако не споделяме благата си с другите, Божията любов не е в нас“.

Като отклик на мислите на Жельо се обади Васил Джаров:

– Дядо Димитър не споделяше много блага с другите просто, защото не притежаваше много, но той винаги намираше време, да изслуша хората и да им помогне с каквото може.

– Много от нас пилеят времето си в търсене на забавления и отдих, – прибави Долапчиев, стар приятел на покойника.

– Не желаем да помагаме на самотните и болните хора. И в затворите не искаме да отидем, за да помогнем на тези, които са затънали дълбоко в греха, – назидателно каза Никодимов, съсед на дядо Димитър.

„Ако обичаме ближния, – помисли си Жельо, – обичаме и Бога. Човек не бива да се вкопчва във своите придобивки като нещо много скъпоценно, защото ще пропусне възможността да придобие нещо много по-ценно“.

Не спете с глава поставена на север.

В Япония при погребване на мъртъв човек, главата му се слага на север. За това, японците много внимават за посоката, в която ще се окаже главата им, когато лежат.

Смята се, че ако някой заспи с глава на север го очаква неуспех, дори по-лошо – смърт.

На погребението, в непосредствена близост до починалия се слага чаша ориз с пръчка забита вертикално. Този ориз е предназначен за мъртвия, а не за живите. За това се смята за табу, да забиеш пръчката вертикално в ориз.

Течеше 10-я квалификационния мач за Националната купа.

След подаване от фланга полузащитникът Петър Златков удари главата си в земята след сблъсък с Людмил Пиперков.

Неочаквано Петър получи епилептичен припадък. Съотборниците му започнаха да спорят с рефера по повод станалия инцидент.

Тогава се Тодор се притече на помощ на Петър, който бе започнал да поглъща езика си. Футболистът оказа първа помощ на съперника си. Скоро при пострадалия дойдоха и лекари.

Те доведоха Петър до съзнание, след което той напусна терена на носилка.

На следващия ден Тодор отиде в хотела, където бе отседнал гостуващият отбор и попита съотборниците на Петър:

– Какво стана с онова момче? Добре ли е вече?

– А, оправи се. Вече е на крака.

– Благодарим ти за намесата там на полето.

– Лекарите казаха, че ако не си се притекъл тогава на помощ, днес щяхме да бъдем на погребението му.

Тодор се зарадва искрено от чутото:

– Радвам се, че се е оправил. Предайте му много поздрави.

– Знаеш ли, той постоянно пита за теб, иска да те види. Можеш да отскочиш до болницата при него. Ще се зарадва.

– Добре ще отида, – каза Тодор, – махна на момчетата с ръка и си тръгна.

Тодор бе известен със скандалните си лудории. През миналия сезон бе отстранен от отбора за оскърбление на треньора си, а също и за нелюбезна забележка по отношение на друг играч.

Беше влязъл в словесен спор с полицаи и едва не го осъдиха на два месеца затвор за обида към длъжностно лице.

Но сега нещата стояха съвсем по друг начин. Той не бе груб и арогантен, а бе спасил живота на съперника си, човек от противниковия отбор.