Гъвкав ум, въображение и иновативен поглед към света, може да превърне медицински физик в изтънчен художник. Това е, което се е случило с автора на една колекция от зашеметяващи фотографии на природата, направени с X-лъчи и след това оцветени в Photoshop.
Намирайки безпрецедентен напредък в качеството на изображенията, получени с помощта на модерни рентгенови машини, на учен му дошла идеята да се прилагат съответни технологии в изкуството.
Arie Van’t Riet е медицински сътрудник, който е изучавал физиката на радиация в Delft Университета по технологии и е получил докторска степен от Университета на Утрехт.
Веднъж колега помолил учения да направи ренгенова снимка на една от неговите картини. Преди това, Arie  никога не е правел подобно нещо, но резултата бил много впечатляващ.
На физикът му дошло на ум да на прави снимка на букет от лалета. Полученият резултат наподобявал чернобял негатив. Arie превърнал изображението в цифров формат и оцветил цветята с помощта на Photoshop.
„Когато няколко човека ми казаха, че това е изкуство, аз реших да стана художник“, – шеговито е заявил ученият.
След първия си опит, навоизпеченият художникът направил серия от зашеметяващи цветни изображения на растения, насекоми, костенурки, гущери, маймуни и котки. Авторът нарекал работите си „bioramas“.

Когато не знаем от къде произхожда дадена дума, разделя ме я на части, който имат някакво смислово значение. Но постъпвайки така, често изпадаме в парадоксално положение.
Ето как двама „умници“ веднъж разсъждавали върху думата „демокрация“.
– Какво означава демокрация? Толкова говорят за нея и по телевизията, и по радиото – казал единият.
Другият се почесал по главата, вторачил невиждащ поглед в земята и свъсил вежди. Явно, разсъждавал усилено по въпроса.
Изведнъж се плеснал по крака, погледнал хитро събеседника си и казал самодоволно:
– Виж думата се дели на демо и кратия нали?
Другият недоумяващо го погледнал:
– Е и?
– Много просто. Това са демони, който се делят многократно, – като наблегнал на кратно, – с други думи демони, които се умножават много пъти.

Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.

Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“

Ето едно от нещата, което бихме могли да научим от кучетата.
Защо кучетата приемат вашата скъпоструваща обувка за играчка, а отхвърлят много по-скъпата залъгалка, предназначена за тях, която сте купили от зоомагазина?
Това става, защото кучетата не обръщат внимание на това, което другите са казали или смятат за правилно, те се отнасят към всички неща еднакво.
Не губят време, за да размишляват за това, какво другите смятата за „нормално“, „готино“, „модерно“ или „съвременно“.
Такова отношение, разбира се, е плачевно за вашите обувки, но за това пък дава един по-ясен и реален поглед към живота.
Забравете за марки и етикети, не обръщайте внимание на наложената реклама с лъскави илюстрации, разкриваща тенденциите на съвремената мода.
И най-накрая разберете, какво точно ви подхожда и е подходящо за вас.