Този мит, изглежда, е създаден от илюстраторите на детски книги, които не са видели таралежи. На техните картинки често е изобразено нещо наподобяващо на таралеж в компания с гъби, ябълки и горски плодове.

Който гледа такива картинки ще си направите извод, че по този начин таралежът си приготвя зимнина.
Последното твърдение по принцип принадлежи към категорията на научната фантастика.

Цяла зима това животно спи и когато времето се затопли, то се пробужда. Тогава за какво са му тези запаси?

Но най- интересното е, че споменатите продукти не са нужни на таралежа и през лятото. То животинче е активен и безжалостен хищник, чийто обяд се състои основно от насекоми, мишки и жаби.

Растителна храна таралежът не консумира, даже  и в устата си не я слага.

Понякога може да го видите да изследва изгнили плодове и зеленчуци, но той търси скрилите се в тях личинки на насекомите.

Който принася плод е пълен с радост, от него се излъчва любов. Той носи мир. Облечен е в смирение и кротост.

Без любов няма полза от работата, която вършим. Всяка дейност движена от любов, колкото и маловажна да изглежда, принася плод.

Безплодието е признак, че сме се отдалечили от Бога. Тогава християнството ни се превръща в навик, лишен от живот.

Всяко отделяне от Христос води до трагични последствия.

Много пъти това става неусетно. Постепенно човек охладнява. Няма желание да се моли, да чете Словото. Посещава богослуженията в църквата от време на време.

И всичко това става защото човек надценява земните неща, като пари, слава, плътски наслади……

Бог очаква от нас да принасяме плод. За това нека да бъдем винаги с Него, защото отделени от Господа, нищо не можем да направим..

Една вярваща жена била силно поразена от много скърби, които сякаш я бяха избрали за мишена.

В един прекрасен есенен ден минавала покрай едно лозе. Жената била изумена от занемарения му вид.

Много листа покривали лозата, но земята  била изоставена и всичко било обрасло с тръни, благодарение на което цялото място имало печален вид, пълно опустошение.

Докато жената стояла там се замислила, а Небесният Лозар ѝ прошепнал:

– Възлюбено чедо, ти си изумена от редицата изпитания в живота ти. Погледни това лозе и приеми поучение. Лозарят престава: да очиства и изрязва клоните; да прекопава земята и да събира  зрелите плодове, само тогава, когато нищо не очаква от лозето, поради студеното време. Състояние, свободно от страдание, е  равносилно на безполезно съществуване. Искаш ли да престана да те очиствам?

Утешеното сърце възкликнало:

– Не.

Все повече дизайнери се интересуват от екологията, в резултат на това, отпадъците се превръщат в нови модели на модата.

Така Саша Лорен от Калифорния използва отпадъчни продукти от бактерии, които остават след приготвяне кисело ферментирал гъбен чай комбуча.

Изсушен този материал прилича на изсъхнала кожа. Лорин шие от него изделия на висшата мода – рокли, сака, поли.

В Сицилия след преработка на цитрусови плодове от оставащите, след отнемането на сока, кожа и семена се прави изкуствена прежда.

Малка лондонска фирма помага на филипинските фермери да отглеждат ананаси. От листата на тези плодове произвеждат тъкан, подходяща за шиене на обувки, чанти и калъфи за лаптопи.

Дизайнерските породи кучета стават все по-популярни за любителите на животните. Те са готови да заплатят не малко пари за фаворитите си с надежда, че то няма да бъде такова, каквито са всички останали.

Целта на създаване на дизайнерските породи е да отстрани дефектите и да се комбинират предимствата на различни кучета.

Как да се разграничат дизайнерските кучета от обичайния плод на любовта между кучета от различни породи?

Много просто. Новите породи са създадени не случайно, а умишлено, с много цели и специфични задачи.

Ето ви и един типичен представител от тях: Кокапу – cockapoo, кокер шпаньол и пудел.

Първата в света дизайнерска порода станали лабрадуделите.

Те били пуснати в Австралия през 1988 г.

Развъждащият кучета Уоли Кочран получил поръчка за куче, което да бъде помощник на сляпа жена от Хавай. Животното било нужно и да провокира пристъпите на мъжът ѝ, който бил алергичен.

Тогава Кочран решил да кръстоса един от своите лабрадори-ретривъри с обикновен пудел.

Чистокръвният лабрадор нямало добре да се отрази на алергетика. Шест пудела били хипоалергични, но тази порода не може да се обучава за водач на сляпа жена.

Така се появил лабрадудел, събирайки най-добрите качества на родителите си: дружелюбност, ум и преданост от лабрадора с космена покривка на пудел.