Връщаше се от Ню Йорк, където беше преподавал в тамошния университет. Сиви облачета надничаха през илюминаторите, но той не им обръщаше внимание. Мислите му бяха върху любимото му занимание, за което отделяше много малко време напоследък.

Изведнъж седалката се разтресе и хората се олюляха наоколо. Едва сега забеляза загрижените им лица.

Чу се мъжки глас по уредбата, навярно това беше пилотът. Той съобщи:

– Имаме повреда в единият двигател ……. може да се наложи аварийно кацане.

Мислеше си, че е близо вече до летището, което обуславяше края на пътуването му, но уви …..не.

Жената, която седеше до него много се изплаши. Четиридесет годишна съвсем обикновена на вид, с нищо не привличаща погледа. Смътно си спомни, че по едно време му бе разказвала за работата и съпруга си или нещо от този род, но той само кимаше, а мислеше за съвсем друго.

Когато самолетът силно се наклони, надписът за пристягане на коланите започна да свети настойчиво. Жената в уплахата си го хвана за рамото.

Той също се изплаши. Единствената му мисъл беше, че иска да остане жив след всичко това. Изпадна във паника, когато жената го стисна по-силно за рамото той я изблъска от себе си.

Странно, винаги е смятал, че в критична ситуация инстинктивно ще прояви смелост и ще помага на другите. Но действителността беше много по-различна.

Няколко минути по-късно кацнаха благополучно. Жената не искаше да го погледне. Извърна се настрани и заплака. Не му позволи да ѝ помогне с багажа. Не желаеше да го види.

Лицето му беше мрачно и навъсеното, то явно показваше какво чувстваше в момента.

Как щеше да разкаже на жена си за станалото? Тя и без това го смята за егоист, за човек, който изобщо не му пука за другите.

Колкото и да се напъваше да се представя добре, в критичната ситуация се провали. Трябва да направи нещо, дълбоко в сърцето си той съвсем не се смяташе за егоист.

Взе чантата си и се отправи към към аерогарата. Тълпата го погълна и той забрави за случилото се.

Мнозинство от конструктори на самоделно направени автомобили се ръководят първо да подобрят визуалните и технически компоненти на изобретението си.
Американският пилот и инженер SpeedyCop е отхвърлил тези принципи. Той поискал да влошава външния вид на колата си, превръщайки го в нещо невероятно смешно. Така се появила колата, наречена Upside Down Camaro.
Upside Down Camaro е Chevrolet Camaro 1999 обърнат с главата надолу.
Колата е създадена, за пародийните надбягвания 24 Hours of LeMons, в които могат да участват само коли, струващи не повече от 500 долара.

В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“

Бащата на едно малко момиченце бил пилот. Веднъж те летели през Атлантическия океан, но започнала буря.
Стюардесата събудила момиченцето и го помолила да затегне предпазния си колан, тъй като са навлезли в зона на турбуленция. Момиченцето отворило очи, видяло, че около самолета святкат светкавици и попитало:
– А къде е татко? Той на кормилото ли е?
– Да твоят баща е в кабината на пилота, – казала стюардесата.
Момиченчето се усмихнало, затворило очи и отново заспало.
Бог държи кормилото на живота ни. По-скоро той би искал го задържи, но ни дава свобода, как и къде да отидем. И твърде често ние попадаме в катастрофа. Това не е изненадващо, тъй като смятаме, че можем да поемем кормилото, а все още не сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той знае нашите силни и слаби страни. Знае какво е най-добро за нас. Ако ние му се доверим за управлението на живота ни, Той ще ни отведе у дома безопасно.

Ето какво се разказва за капеланът на Въоръжените сили на САЩ.
По време на Втората световна война капеланът Алекс Коун бил изпратен в района на Тихия океан. Той се намирал на американски транспортен самолет, който бил атакуван от японски изтребители. Самолетът бил сериозно повреден и пилотът казал:
– Не можем да се измъкнем, падаме.
След като се помолил, капеланът погледнал през прозореца. Господ му отворил очите и той видял един силен ангел, който поддържал крилото на самолета. Погледнал от другата страна и видял друг ангел, който поддържал второто крило.
Когато се приземили, всички, които видели, как самолетът се е ударил в земята, недоумявали, как хората вътре могат да останат невредими, при положение, че разрушенията по самолета били доста сериозни.
В Библията се казва , че вярващите в Исус Христос , са под закрилата и грижата на ангелите. Ангелите, като служители на любовта и мира, се радват на нашето покаяние и преуспяване в добродетели. Помагат ни във всяко добро и ни защитават. Слава на Господа за това!