Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.

През 1956 г. американският пилот на свръхзвуков изтребител F-11 „Тайгър“ Том Етридж се отправил на изпитателен полет.
Неговата задача била да се издигне на 6 км, след това да се снижи. На 4 км трябвало да изстреля залп от оръдията на самолета и да повтори този залп на височина 2 км.
Няколко секунди след втория изстрел Етридж усетил удар. След известно време двигателите изключили. Пилотът приближавал летището. Той успял да направи аварийно кацане и да оцелее.
При разследването на инцидента се разкрило, че в самолета са попаднали куршуми, изтреляни от първия залп.

Самолет. В него има към триста пътника.
Изведнъж отказва двигателят и самолетът започва да пада. Сред пасажерите е и един свещеник.
Пилотът се обръна към него:
– Кажете ни нещо! Например, как да се спасим?
Свещеникът се изправи и каза:
– Да ви кажа някоя проповед няма да успея! Нека да започнем веднага с събиране на даренията!

46-годишният летец, който от авиокомпанията „Flybe“ охарактеризирали като „много опитен и надежден пилот“, носел ръчна протеза.
Преди полет летецът много здраво закрепвал протезата си, но този път се случило така, че при извършване на рязка маневра, поради силен вятър, протезата му се откопчала.
На въпроса, защо на еднорък пилот са доверили управлението на пътнически самолет, Ян Бастон, директорът по полетите и отговарящ за безопасността в компанията „Flybe“ заявил, че такава е политиката за обеспечаване на заетостта. „Както и други авиокомпании, ние даваме работа на хора с ограничени физически възможности“.
Пилотът за известно време изгубил контрола над самолета, но успял да го приземи с една ръка. Той обещал, че занапред по-добре ще закрепва протезата си.

Всички онези, които постигнат нещо в живота са мечтатели за него, но не всички мечтатели постигнат нещо в живота …
Майлс Хилтън-Барбър искал да стане пилот. Но на двадесет и една години, той напълно загубил зрението си.
Неприятно! Но това сломило ли го е? Недъгът му накарал ли го е да се откаже от мечтата си? Не!
Той е получил лиценз за пилот си и  е прелетял над 21 страни на извънгабаритни делтапланер.
Освен това, той се е изкачил на връх Килиманджаро, участвал е в автомобилно състезание, ветроходни регати, маратон в пустинята, издигнал се е на балон с горещ въздух.
„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си поставили“, – казва Майлс Хилтън-Барбър.