Норвежките власти съобщават, че броят на продажбите на електропревозни средства в страната през 2015 се се увеличили значително.

Повече от 26 хиляди електромобила са били продадени в Норвегия, включително 9000 коли, оборудвани с водородно захранващи блокове, при общия брой на продажбите 150,7 хиляди автомобила.

Лидерите на продажбите са автомобилите BMW i3, американската Tesla Model S, френската Renault Zoe, немски Volkswagen Golf и японската Nissan Leaf.

Причината за увеличените продажби на електромобили и други екологично чисти автомобили е отговорното отношение на норвежките власти и норвежкото население по отношение на околната среда.

Държавата също насърчава притежателите на такива автомобили. Отделя им се безплатен паркинг и им разрешават да пътуват в лентите, предназначени за обществен транспорт.

Carvana предлага да си купите кола и да се оформят всички документи по нея в онлайн режим.

Клиентът може да поръча доставката в дома си или да си вземе автомобил от пететажен търговски автомат.

На купувача се дава голяма специално направена монета, която той поставя в автомата и чака, докато избраният автомобил на пълен роботизиран режим се спусне и достави на паркинга.

След което собственика сяда в колата и тръгва за дома си.

От 2 август започва строителството на пет станции на метротрамвая в Тел Авив.

Шофорите са срешнали големи затруднения във връзка с това начинание.

За да облекчат живота на шофьорите, Министерството на транспорта е организирало пет прихващащи паркинги на входа на града.

Предвижда се да има място за паркиране на около 5000 превозни средства.

Пристигайки на един от тези паркинги и оставяйки колата си, шофьорите ще могат да достигнат до центъра на Тел Авив на специални минибуси – „совалки“.

Американски експерти показали уязвимостта на съвременните автомобили от хакерски атаки през Интернет.

До колко съвременните автомобили са уязвими пред хакерска атака? Оказва се, че доста. Толкова много, че квалифициран специалист може дистанционно да се свърже с колата и да унищожи основната система.

В необичайното изследване участвали двама бивши хакери Чарли Милър и Крис Валейсек, а също и редакторът на списание Wired Magazine Анди Грийнбърг. Журналистът поел кормилото на Jeep Cherokee, най-новия модел, а Милър и Валейсек се опитвали по всякакъв начин да му пречат.

Първоначално намесата на хакерите била незначителна. Например, те успели да изключат климатичната система на колата и да изкарат на екрана на мултимедийната система произволно изображение.

Но после те започнали да действат по-сериозно. Първо включили музика с пълна сила, след това активирали чистачките, а накрая изключили двигателя на автомобила.

Вторта част на експеримента се провела на паркинг. Милър и Валейсек дистанционно се свързали към волана на колата. Заключили вратите. Поиграли си с цифрите показващи скоростта на автомобила, а накрая деактивирали спирачките и колата влязла в канавката.

Уязвимостта на автомобила от хакерски атаки е свързан със слабостите на мултимедийния комплекс Uconnect, достъпа до Интернет и голямото количество електроника.

Специалистите отбелязват, че подобни хакерски атаки могат да възникнат и при други коли.

Повървяха около десетина минути. Минаха покрай шадравана, заобиколиха стадиона и оставиха зад гърба си новия паркинг. Двамата мълчаха и вървяха, докато парка се стопи и излязоха на хълма.

– Ще ти разкажа една история, – каза Марк и погледна младия мъж, който вървеше до него. – Нали питаше защо са ми такива ръцете.

Ръцете му бяха изкривени, а на много от тях нямаше нокти, бяха изтръгнати.

– Е щом си решил, – повдигна рамене Владо.

– Бях обикновено момче, по нищо не се различавах от другите. Страшна война беше. Бяха ни оставили да вардим един навес. Хванаха ни, но повечето от нас бяха избити. Малкото, които бяхме останали, ни навързаха и ни подкараха покрай една река. След два ден ритници,удари с приклади, глад и студ пристигнахме в пленически лагер. Капитанът, който го ръководеше, си мислеше, че знам повече, отколкото всъщност знаех.

Ръцете на Марк потрепераха.

– Или си беше просто гадняр, – продължи Марк. – Обработваха ме добре няколко седмици, за това ръцете ми са такива, а после ме хвърлиха в една дупка цели пет години. Едва не умрях там, – гласът му заглъхна.

В мислите си беше някъде далече от тук, миналото и спомените не му даваха мира.

– Пет години затвор в една дупка, – прошепна Владо уплашено, той не можеше да си представи такова нещо.

Когато Марк отново заговори, в гласа му имаше горчивина:

– Не затвор, а клетка с пръстен под, два и половина метра широка. Пускаха ме да излизам само два пъти в месеца. През останалото време спях и крачех. Сънят трудно идваше, за това повечето от времето крачех. Четири крачки напред и обратно.

Погледна Владо изкашля се и продължи:

– Сега не понасям затворени пространства, за това се разхождам. Когато се озова между стени, веднага излизам, тъй като преди не можех да го правя.

И той размаха осакатените си ръце към дърветата, небето и всичко наоколо.

– Защо ми разказваш всичко това?

– Разбрах, че имаш неприятности, а знам, че си невинен, ще е жалко да гниеш в някоя дупка, заради някой друг. Разбираш ли, този простор ще ти липсва.

Владо кимна. Той съвсем не искаше да загуби свободата си, особено сега, когато нищо не беше направил, независимо от обвиненията. Владо беше младо момче, а пред него беше животът.