Изследователи от държавен университет в щата Монтана в сътрудничество с изследователи от Университета за приложни науки в Германия наскоро изследвали как туризмът може да въздействат върху околната среда.
Изследователите са възстановени оригиналния цвят на горещите басейни в Националния парк Йелоустоун, с помощта на прости математически модели. Реконструкция показва, че горещите извори щели да бъдат с тъмно син цвят, ако туристите не ги замърсявали с хвърлени монети и боклук.
Математическият модел използва оптични измервания, за да се анализира въздействието на физичните и химичните агенти в басейните. Цветът на басейни се е променил, поради големия брой монети и боклуци, хвърлени от туристи в горещите извори.
В рамките на едно десетилетие, туристи замърсявали басейните, превръщайки ги във водоеми със зелени води.
Първоначално, басейните са били тъмно сини, заявили са изследователите.
Историята показва, че туристите започнали да идват на тези места през 40-те години. Те хвърлили монети във водоемите и си пожелавали по нещо. Освен пари, там са попадали и боклуци.

Колко често чуваме: „Светът е станал толкова жесток. Защо трябва да правим добро, щом и благодаря няма да ни кажат? А на мен кой ще ми помогне? Нека помагат богатите …. Както и да е, цялата помощ се разпределя по нечии джоове …“
В същото време виждаме и четем за хора, безкористно помагащи на деца, бежанци, животни и всички наоколо.
Каква позиция да избера?
Как да постъпя?
Как да проявя своята потребност да споделя частица топлина, грижа и други ресурси, без да се сблъскам с мошеници и да не стана глупачка?
Как да направя правилното нещо, когато сърцето се разкъсва от жалост и състрадание, а умът казва: „Ти нямаш особени възможности, за да помогнеш“?
Вероятно имате чиста душа и горящо открито сърце. Не можете равнодушно да премините край някого, който страда или е отчаян.
Вие сте в този свят не само, за да искарвате пари, не само да взимате, но и да давате. Споделете топлината и светлината с тези, на които не им достигат.
Отдайте частица доброта, любов и топлина. Нека малкият свят около нас да бъде стоплен от отзивчивостатта ни и той ще ни се усмихне в отговор.

Докато пресичаше улицата Лена забеляза мъж по лицето, на който стърчаха някакви железа, като бодли. Той се препъна в ръба на тротоара, залитна и падна на едно си коляно на паважа.

Лена му помогна да се изправи. Когато се изправи забеляза, че дънките му се бяха скъсали. Усмихна се и каза:

– Благодаря!

– Добре ли сте? – попита го загрижено Лена.

– Нищо ми няма, само малко скъсах дънките. Но днес плащат доста пари за скъсани дънки, а на мен ми дойдоха безплатно.

Лена се усмихна. След като огледа лицето му го попита:

– Какви са тези метални остриета върху лицето ви?

Той прие спокойно любопитството ѝ, без да се дразни.

– Пиърсинга по лицето ми ли? Това са моите бижута.

– Бижута? – Лена беше озадачена.

– Вие жените носите украшения, аз също. На мен ми харесва така. Това показва, че не ми пука.

– Не ви пука? За какво?

– Не ми пука какво мислят хорат. Имам си свой собствен стил. Не нося никаква униформа, това съм си аз самият.

Лена се усмихна. Хареса ѝ прямотата му.

– В униформите няма нищо хубаво. Но в старанието си да избегнете традиционната униформа, дали не стеси навлекли някоя друга, новоизмислена?

– Значи съм като всички останали, които имат пиърсинг? – малко тъжно каза мъжът.

Ежедневно по улиците на Грозни (Чечня), можете да видите маршрутката номер 31, в което не плащат възрастни хора, деца, хора с увреждания, както и тези, които са забравили или са свършат парите си.
Шофьорът на маршрутката се казва Муса Даваев, той е на 57 години. Решил е безвъзмезно да помага на хората и специално е поставил в колата си на видно място обявление, точно отпред, където се плаща. В него се уточнява, кои могат да не плащат пътуването си.
Скоро са се появили и нови допълнени към обявлението. Според тях безплатно могат да пътуват още и хора отиващи на погребение, в болница, мюсюлмански религиозен обряд и петъчна молитва, и тези , които ще извършват хадж.
По-долу има послепис: Не е нужно да обяснявам нищо на никого, просто да влезте и това е всичко!
– Последните добавих, за да облекча хората в ситуацията, която се намират. Ако има други пътници, това става много трудно, – казва Муса. – Не съм единственият, който вози безплатно в този град старци, деца, или инвалиди. Но е необходимо да се знае манталитета на народа ни. Всеки иска да плати или започва да благодари, а това ни отклонява от работата. Не мога на всеки да обяснявам, затова съм поставил и обявлението, за да не се нарушава трафика на маршрутката.

В един свят, кътето властва Интернет и всеки може да има стотици виртуални приятели, човек се чувства самотен.
Кариерата и преследването на големите пари не оставя време и място за простите човешки радости.
Ние се радваме, когато получаваме топла прегръдка, която повдига настроението ни и ни прави малко по-щастливи.
Много хора се страхуват да признаят това. Но такъв жест, може да смекчи и най-трудната ситуация и да я направи разрешима.
Прегръдка е необходима за човека. Чрез нея той не се чувства сам и разбира, че някой го подкрепя. Усмивката лекува, но прегръдката сближава хората.