Тодор видя през прозореца приятеля си Симеон, който носеше в ръце футболна топка.

– Каква прелест! – възкликна Тодор.

Даже от 4-я етаж ясно се виждаше, че това е истинска футболна топка, каквато Тодор и Симеон бяха виждали само по телевизора по време на футболен мач.

– Явно, че ще падне голяма игра, – каза Тодор и се усмихна, но изведнъж се намръщи. – Да, но тази топка няма да е моя. Той ще я внася и изнася, когато си иска. Ще я държи под леглото си, ще я премята в ръцете си, когато пожелае и ще ѝ се радва.

Завистта ухапа като змия сърцето на Тодор. И отровата ѝ завладя разума му.

В миналото поради завист двама съседни царе започваха война и то не каква да е, а опустошителна. И в този случай едва не стана нещо подобно.

Тодор намрази Симеон. И реши категорично:

– Край на приятелството ни. Даже и ръка няма да му подам. Никога! Какво си мисли той, че като има топка, е голяма работа?!

Изведнъж на вратата се позвъни.

– Сигурно е Симеон, – каза си Тодор ядосано. – Няма така леко да ти се размине… Сега ще ти дам да се разбереш.

Отмъстителна усмивка заигра по лицето му. И с гневна походка тръгна да отваря. Тодор със замах отвори вратата и здраво стисна ръцете си зад гърба.

На прага го гледаше широко усмихнат Симеон, който му каза сърдечно:

– Честит рожден ден! Това е подарък от мен и родителите ми, – той протегна ръце и му подаде топката.

Това беше оная същата, която Тодор беше видял през прозореца, но сега, когато беше толкова близко, тя бе неустоима.

Цялата му злоба и яд се изпариха. Тодор въздъхна дълбоко, засрами се и осъзна:

„Симеон ми е най-добрият приятел и той е много по-скъп от всяка топка. От завист, каква глупост щях да направя?“

Двете момчета си подадоха ръце и излязоха заедно да изпробват подаръка.

Това е невероятно, но два нектарини напълно покриват ежедневните потребности на човек от витамин С.

По принцип нектарините се отглеждат в страните от Южна Европа, въпреки че са получени резистентни на студ сортове. Благодарение на това, нектарините се отглеждат дори и в района на Волгоград.

Костилките на нектарина съдържат най-силната отрова – циановодородна киселина.

Името на плода идва от напитката, която са пиели древните гръцки богове.

Въпреки че в англоезичните източници думата „нектарин“ се е използвала от 1616 г. насам. На много езици прасковите и нектарините са синонимни понятия, например на руски и френски, но всъщност това са различни плодове.

Колкото повече обичате, толкова повече отдавате любов, а тя още повече остава.

Ако отдавате любов, а същевременно чувствате болка и ненавист, това означава, че сте дали на човека отрова в шоколадова глазура.

Едва ли си заслужава да се иска такъв подарък.

Пусни го. Позволи на човека да бъде някой друг, освен огледало на вашата любов, още повече, че то така и е.

Да се разтвориш в любимия е незаменим талант и рядко проклятие.

Бъди себе си, бъди достоен, забрави за страха.

Един ден той все пак ще се върне, но не днес.

Бразилският скитащ паяк или банановият паяк е най-отровният известен такъв. Той е един от най-големите видове паяк в света.

Често се среща в тропическите гори на Южна Америка. Израства до 13-15 см.

През нощта тези паяци се скитат в джунглата, оттам и името им, за да търсят храна, а през деня се крият в тъмни и влажни места в близост до човешките жилища.

Ухапването му е много болезнено и отровата съдържа невротоксин, който причинява загуба на мускулен контрол и затруднено дишане, което води до парализа и в крайна сметка до задушаване.

Интересното е, че при ухапване бразилският скитащ паяк не винаги инжектира отрова, това се случва само при 30% вероятност.

Китайски учени установили, че добре познатите заместители на захар – захарин, аспартан, еритритол, могат да бъдат смъртоностни за опасно инванзивните видове мравки  Solenopsis invicta, известни още като червените мравки.

Родината на този вид са горите на Южна Америка, но се разпространил на юг, на островите на Западна Индия, Южен Китай и остров Тайван, Филипините, забелязани са в Индия и Австралия.

В отровата на тези мравки се съдържа алкалоид соленопсин, който оказва силно въздействие върху кожата на човека, предизвикващо усещане за изгаряне. За това са ги нарекли огнени.

Не са редки случаите на тежка алергична реакция след ухапване от тези мравки.

В хода на изследванията се разбрало, че сред огнените мравки, които хранели със заместители на захарта, смъртността им била повече от 80% в сравнение на тази в контролните групи.

При това еритрита и другите подсладители се оказали бавно действащи отрови, така че опитните мравки успели да предадат порция смъртоносна емисия на своите събратя по колония в хода на обикновения за мравките обмен на храна. Това прави заместителите на захарта ефективен материал, за производство на изкуствени примамки.

При по-нататъшните експерименти учените възнамеряват да определят, какво ниво на еритритол, захарин и аспартам е токсичен за огнените мравки, но и да им позволяват да се върнат в колонията и да предадат храна по веригата нататък.
Изследователите също ще видят, как действат примамките не в лабораторни условия, а в реални.