От 1965 г. в главната столова на затворническия комплекс на остров Рикерс в САЩ на най-видното място се намирала картина на Салвадор Дали.

Тази картина художникът е нарисувал като извинение на затворниците, че не можал да присъства на лекция по изкуствата, както бил обещал.

През 1981 г. картината била преместена в хола „с цел да се запази по-добре“.

През март 2003 г. тя била заменена от фалшификат, а оригинала бил откраднат. За това деяние били обвинени четирима служители, но картината така и не се намерила.

Португалските мореплаватели откриват острова между 1469 и 1471 г. До средата на шестнадесети век с помощта на африкански роби и робски труд Португалия обръща тези острови в най-големите доставчици на захар в Европа.

След около един век, производството на захар намалява, а от средата на XVII век Сао Томе е бил порт само за временно акостиране.

В началото на XIX век на островите започва да се култивира какао и кафе. А вулканична почва дава възможност да се получат много добри добиви. Почти всичката обработваема територията е окупирана от насажденията.

До 1908 г. Сао Томе става най-големият износител на какао.

Сао Томе и Принсипи в момента е най-малката португалско говореща държава на планетата.

В края на Втората световна война в Гуам била случайно внесена кафява дървесна змия.

Тази змия била малко отровна и не била опасна за хората, но се превърнала в истинско бедствие.

Змиите унищожили почти всички птици и често правели късо съединение върху проводниците за високо напрежение.

По-рано в Гуам змии нямало, но сега те са по 2 хиляди на квадратен километър.

Гуам вече е популярен като Рая на паяците и змиите. Причината за всичко това е, че островът е затворена екосистема и няма как популацията на видовете да се разсее.

На остров Пуерто Рико е разположена обсерваторията Аресибо.

Повърхността на рефлектора се състои от 38,778 перфорирани алуминиеви панели, всеки с размери около 1 × 2 метра, поддържани от мрежа състояща се от стоманени въжета.

Тази конструкция е прозрачна за слънчевите лъчи. Тя виси на няколко метра от земята.

Под рефлектора може да се застане и с кола.

На земята под рефлектора расте сенколюбива растителност.

Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.

Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.

– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби?  – питаше се Юсра.

Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.

Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.

Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.

– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.

Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.

В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.

Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.

Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.

Питаха я:

– Как си?

Тя само им кимаше с глава:

– Добре съм. Успяхме.

С благодарност другите бежанци ѝ казваха:

– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.

Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.

Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.

„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.

От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.

Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.

Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.

В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.

При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.