Разпространен е мит, че тамбовският чернозем се съхранява в Камарата на мерките и теглилките в Париж като стандарт за най-плодородната земя в света. В действителност това не е така.

През 1889 г. на Световното изложение на Руската империя донесли черноземен монолит от провинция Воронеж. Той бил с размери около 9.7 m³ и е бил поставен на огромен пиедестал.

След приключване на изложбата, решили да не го разрязват.

По жребий този чернозем бил предаден в Сорбоната, където го пазели до 1968 г., когато той и витрината в която бил поставен били разрушени от студенти през майските студентски бунтове.

В момента останките на монолита се съхраняват в Агрономическия институт.

На юг от Пном Пен в Камбоджа се намират така наречените полета на смъртта.

На тяхна територия, някога засадени с орхидеи, са намерени почти 20 хиляди останки от хора, които били екзекутирани от Червените кхмери.

Сега там се намира будиски храм, зад стените на който лежат хиляди черепи, жертви на комунистическото движение, убило 3 милиона души само за три години 1975-1978 г.

Сканирането на мястото е станало през 2011-2012 г.

Според участниците в проекта, изследванията ще ни помогнат да научим повече за това как хората са живели в Помпей преди изригването на Везувий.

Чрез използването на съвременни технологии е направено възможно по-подробно и точно да се предаде домът на Луций Цецилий.

В допълнение към тази структура, учените са намерили останките на фрагменти от други сгради, включително механа, пералня, пекарна и малки части от градините.

Най-дългата пещера в света се намира в САЩ. Тя е наречена Мамутова, въпреки че останки от мамут не са намерени в нея.

Интересното е, че английската дума „mammoth“ има значение – „мамут“ и „огромен“.

Поради гигантските си размери пещерата и отделните в нея зали са получили името „Mammoth cave“, което погрешно било преведено „Мамутова“.

Четвърт век след края на Втората световна война в горите под Вязма бе намерен заровен в земята танк. На него се забелязваше номер 12. Люковете на танка бяха свалени надолу, а в корпуса му зееше голяма дупка.

Когато изкараха танка, на мястото на водача откриха останките на младши лейтенант. Той имаше револвер с един патрон, карта, снимка на приятелката си и неизпратено писмо.

В него пишеше:

„Здравей, Вяра!

С теб, за съжаление, няма да се видим.

Вчера по обяд стреляхме по една хитлеристка колона. Фашистки снаряд проби страничната броня и експлодира вътре. Докато карах танка навътре в гората, Васко почина. Раната ми е жестока.

Погребах Васко в брезовата горичка, докато беше още светло. Той нищо не можа да ми каже преди да издъхне. Какво да предам на дъщеря му и побелялата му съпруга.

От три танка остана само един.

Смрачаваше се и аз влязох в гората. Нощта премина в страдание, загубих много кръв. Болката пропълзя към гърдите ми и обхвана целия ми гръден кош, но на душата ми стана спокойно.

Срам ме е, че не направихме всичко, което трябваше да сторим. Другите гониха врага и не му позволиха да продължи към нашите поля и селища.

Никога не бих изживял живота си така, ако не беше ти, Вяра. Ти винаги ми помагаше там в нашето село и дори сега.

Навярно, който обича, той е добър към хората. Благодаря ти за всичко, мила! Човек остарява, но небето е вечно младо, като твоите очи, на които толкова се възхищавам. Те никога няма да остарея, няма да променят цвета си.

Ще мине време. Раните ще се заличат. Хората ще построят нови градове, ще посадят нови градини. Ще настъпи друг живот.

Пак ще се влюбиш и ще имаш красиви деца. Аз съм щастлив, че си отивам изпълнен с любов към теб.

Твой Иван“.

Вяра Петрова получи писмото адресирано до нея, след почти 30 години …