Социалното и културно обкръжение може да помогне за формирането в учащия на желания за знания, в замяна на съревнованието и показността.
Смята се, че човек търси нови знания по две причини. Те или го интересуват, или той иска да се открои от останалите. Има учащи се, които се стремят да разберат дълбочината на предмета, но има и такива, които учат заради оценката или по добра диплома.
Първите са по-продуктивни, защото не се разстройват лесно от провалите и не се страхуват от предизвикателствата. Като цяло са склони да увеличат собствените си умения. Вторите се стремят на първо място да се отделят на фона на общата маса. В замяна получават стабилна депресия и обсебваща тревожност. Те зависят много от другите. Страхуват се да изглеждат глупави и несъобразителни, затова често хитруват. Явно от това страда процеса на обучението.
Психолозите и педагозите постоянно търсят начини, за да се формира желание за трайни знания, а не учащите да се съревновават помежду си. Известно е, че ценностната ориентация зависи от обкръжението.
Изследователи от Станфордския университет се опитали да разберат колко голямо в такива случаи е влиянието на околната среда и дали може по някакъв начин да се коригира. За това те три пъти задали въпроси на ученици от горните класове за техните ценности.
Първите въпроси били зададени преди лятната ваканция, вторите – след летни обзорни програми, през които на подрастващите се обяснявала необходимостта от желание за добиване знания, а третия път – няколко месеца след като учениците се върнали в училище. Участниците в експеримента трябвало да се съгласят или отхвърлят такива изказвания като: „За мен е важно да науча повече за най-новите научни теории“ или „Бих искал да демонстрирам своята осведоменост за това какво се случва в съвременната наука“.
Както  се очаквало, в навечерието на лятната ваканция царяла изключително съревнователна атмосфера. Всеки искал да докаже нещо на другите. През лятото по време на образователните програми, ценностите се променили. Но интересното е, че шест месеца след връщането си в училище, учениците не се съревновавали по между си , както преди, а се ориентирали към трайно усвояване на знанията, както били обучаване през летните курсове.
Вероятно това е един от начините учениците да учат заради самите знания, а не заради оценките. Но това зависи изключително от педагозите, които трябва да докажат на учениците предимството на знанията пред конкуренцията и себеизтъкването.

Повечето смятат, че възрастните често забравят, но има хора на 80 години, които имат изключителна памет, а се срещат младежи, които нищо не могат да запомнят, а това често води до проблеми.
Това изключения ли са? Коя е причината, поради която забравяме? Има ли изход от положението?
За да имате отлична памет трябва редовно да я тренирате, в противен случай разсеяността ще бъде ваш спътник.
Как да тренираме паметта си?
Живей век и век се учи. В процеса на обучението запомняте нещо ново, мислите, разсъждавате, достигате до някакви изводи. Вие работите с главата си, а това подобрява паметта ви.
Бъдете любознателни! Задавайте колкото може по-често въпроси от вида на: За какво? Защо? Къде? По такъв начин вие ще станете не само най-ерудирания човек сред познатите си, но ще развиете и своята памет.
Повече четете-книги, вестници, списания и се старайте да запомните прочетеното. Най-лесния начин за това е като го споделите с близки и познати.
Внимателно обмисляйте постъпките си, като добре преценявате, всички „за“ и „против“.
Заведете си бележник, в който да вписвате дейностите си за деня и дни напред. Това ще ви помогне да се избавите от разсеяността си и ще станете по-точен и изпълнителен.
Избавете се от вредните си привички. Цигарите, алкохола, преяждането…. няма да окажат никаква полза за здравето ви, а паметта ви  не прави изключение.
Засилете физическата си активност. Заниманията ви със спорт и туризъм повишават кръвообращението на клетките в мозъка. Така те по-добре работят.

Млад наскоро назначен мениджър в ръководството на IBM направил голяма грешка. Той направил сделка от, която фирмата загубила 10 милиона долара. Когато служителят разбрал това, било вече късно, парите „отишли на кино“.
Влизайки в кабинета на директора и осъзнавайки своята вина, той не дочакал какво ше му кажат и започнал:
– Разбирам, че вие искате да ме уволните. Признавам вината си и приемам решението ви.
– Да ви уволня? – казал ръководителят. – Ние току що загубихме 10 милиона долара за вашето обучение и нямаме право да изхвърляме толкова скъпоценен кадър. Отивайте да работите!

Не е тайна, че успеха не търси този, който лениво е скръстил ръце и чака да се случи нещо. Той обича тези, които са отворени за нови знания и умения и се стремят към развитие.
Целта не е само да придобиеш знание, но да умееш да го приложиш на практика. Когато тренираш дадено умение и го превърнеш в навик, ти наистина ставаш успешен.
Говорим за знания, но не такива придобити в университет или други образователни институции не, че не са важни, но често са недостатъчни. Те не ни помагат да изградим ефективни взаимоотношения в семейството, на работата или в бизнеса.
През целия си живот ние се сблъскваме с трудности, търсим решение за всяка създала се ситуация. Така придобиваме безценен опит. Понякога този опит ни струва доста скъпо.
В съвременния забързан ритъм на живот, при постоянен недостиг на време, дистанционното обучение е отличен начин да придобиеш нови знания. Преимущество е, че без да се отделяш от дома и работа можеш да усвоиш нещо ново, да се развиеш в някоя друга област.
В Японие бе разрешено на студенти да следят по мобилните си телефони лекциите без да се отделят от работа.
Дали ще придобиеш определен вид знание или уникално умение е вече въпрос на предпочитание. Човек никога не е стоял на едно място, а е вървял напред. Желанието да изследва, да открива не са му давали нито минута покой. Не става дума само за наука, а и за всяка сфера от човешкия живот.
Успеха среща само търсещите, но не слава, почести и пари, а нещо много по-просто, неудволетвореността от постигнатото.

Невероятно е, но в някои случаи крадците са за предпочитане пред обучените бойци. Може би са имали предимство в уменията придобити при практикуване на занаята. Кой знае? Но ето чуйте и самите факти.
През 1940г. в Япония решили за нуждите на армията да създадат парашутни десантни части. Но се сблъскали с проблем. Хората, които знаели как да се прегрупират след приземяването, не можели да схванат нещата свързани със скачането от самолет с помощта на парашут. Резултатите били плачевни. Получавали се непрекъснати травми при трениращите за бъдещи парашутисти.
Един японски генерал предложил неочаквана идея. За обучение на бъдещи парашутисти повикали не майстори в бойните изкуства, а крадци, които умеели да скачат от влак движещ се с пълна скорост. Именно тези хора станали източник на знания, необходими на инструкторите за обучаване на бъдещите парашутисти. При първото масово скачане от самолет, от 400 души загинали само 12, т.е. само 3% от всички пробвали скока.
Втори основен проблем в японската армия бил подготовката на морски пилоти за кацане на самолет превозвач. За целта в САЩ отделяли група опитни летци, които  в процеса на работа създавали така нужните методически инструкции, необходими за обучението на такива пилоти.
Но в Япония и в този случай се отнесли по самурайски. Всеки пилот се учел сам. В резултат на това имало много жертви, но този, който останел жив, умеел да пилотира блестящо.
Тежък начин за обучение и непредвиден избор за необичайна обстановка в армията, но те дали напредък в обучението на следващите.