Франско-канадският художник Стивън Спазук сънувал сън, който в последствие определил дейността му за много години напред. Когато се събудил той съвсем ясно виждал как създава своите произведения. Изхвърлил моливите и четките и започнал да създава картините си с огън.
Тази техника е доста сложна и отнема много време. Ето защо голяма част от деня художникът прекарва в работното си ателие.
Неговите произведения се състоят от малки фрагменти, подобно на мозайка.
Вълшебството започва, когато художникът поднася пламъка на свеща към листа хартия. В този момент се образуват абстрактни форми, от които художникът буквално подрежда бъдещия образ. След това той дорисува образа със специални четчици и други инструменти.
Художникът си спомня, че е растял в много хармонично семейство, в атмосфера на любов и разбирателство. Като дете е бил плах и срамежлив. Прекарвал е много време гледайки естествения модел на дървената врата и движението на облаците през прозореца. Може би това е оформило удивителната му фантазия, която е спомогнала за създаване на такива шедьоври.

Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..

Студена есенна утрин. Вятърът духаше от север и подкарваше тежките облаци, като разгневен овчар стадото си.
Реших да се поразходя. Вървях дълго и се чудех къде да отскоча днес. Краката сами ме понесоха към грънчарската махала.
На пунически грънчарите ги наричали yotser. Самата дума означава „този, който придава форма на безформеното“. Латинската дума  figulus е много по-близка и земна.
Всички ние сме неоформени преди да попадне на Божието колело. По-скоро не толкова неоформени, колкото обезобразени от греха.
Докато се подпирах на дървената рамка на вратата, гледах как мъжът върти колелото. Тишината бе приказна. Неговите ръце извайвах прекрасното от безмълвната глина. А пещта зад него дими, пращи и припламва. Там е следващата фаза.
И нас ни чакат несгодите, болката и мъката, за да ни пречупят, та когато излезем от огнената Божия пещ да бъдем съвършени и подобни Нему.

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.

Гъбар от град Цехоцинек отишъл в гората в околностите на Бидгошч, за да събира последните гъби. Едва ли е предполагал, че това невинно занятие ще го направи герой в историите на различни международни медии.
Всичко започнало от там, когато мъжът забелязал в гората огромна манатарка. Тя тежала 3 кг, а диаметъра на шапката й бил 40 см. Гъбарят е решил част от находката да остави за рождествената вечеря тази година.
Гъби виреят на височина до 9 хиляди метра. Учените смятат, че, заедно с бактерии, те могат да повлияят на климата на нашата планета.
Освен факта, че гъбата може да окаже влияние върху скоростта на образуване на облаците и валежите на Земята, те още извършват височинно „околосветското пътуване“, като допринася, включително и за разпространението на различни заболявания.