Какво може да съживе човек в града освен чист, свеж и влажен въздух? Този въпрос е разрешен от дизайнери от студио Loop.pH. Те са представили свой проект на London Architecture Festiva.
Дизайнерите са поставили няколко надуваеми съоръжения по река Темза. Те изглеждат като жилища от далечното бъдеще, но в действителност са закрити помещения с ароматизирана мъгла за хората и растенията в оранжерията.
Тези структури имат две цели: да предоставят на хората чист и свеж въздух, а на растенията добра среда за растеж.
Работата е там, че тези растения се отглеждат по аеропонна технология, за която не е нужна почва или прах, а само аерозолен хранителен разтвор.
Конструкцията се подържа от два тона дърво и желязо, и трудно ще я възприемем като лека, но ще допринесе голяма полза за хората.
В такива парници, според специалистите, ще може да се отглеждат растения за храна и ще се подържа здравето на хората на неоходимото ниво.
Не е нужно да чакате да се построят такива съоръжения на обществени места, можете да организирате и поставите подобни в своя двор.

30 години е среден показател за възраст. Разбира се това не означава, че хората са умирали на тази възраст. Цифрата показва по-скоро високото ниво на смъртност.
Около половината деца умирали преди да навършат 2-годишна възраст. Ако човек успеел да прескочи детската възраст, той живеел повече от 30 години.
30 е действителната средна температура в болниците. Цифрата е доста ниска, ако сравняваме детската смъртност и смъртта през голямото количество войни и епидемии.
През 19 век с появата на идустриализацията, положението става още по-тежко.
В най-бедните райони на Лондон средната продължителност на мъжете от работническата класа спада до 16 години, но след това с напредване на медицината тази възраст се е увеличила.

Окситоцинът, който се нарича още „хормон на любовта“ и „хормон на доверието“ играе важна роля при установяването на привързаност между майката и детето.
Изследвания на японски учени разкрили, че зрителният контакт между човека и кучето повишава нивото на окситоцина в организма.
Възможно е, именно това обстоятелство да се е превърнало в един от най-важните фактори за успешното опитомяване на кучетата.

Голяма част от електроната техника се трупа в депата за отпадъци. Навярно ще кажете, че е добре те да бъдат разтворени в нещо или да се разбият на молекули, така че да могат да се използват отново. Тази идея е разработена от учени от университета в Илинойс.
Те са създали електронни схеми, които се самоунищожават под въздействието на топлина. Специалистите даже са разработили схема, която пуска процеса за самоунищожение по радиосигнал.
За самоунищожаващи при нагряване схеми учените са използвали магнитни схеми, напечатани на много тънки и гъвкави материали.
Изследователите са предложили да се вградят в тях микроскопични капки на слаба киселина, затворени във обвивка от восък.
При нагряване, восъкът се разтопява, кисилината излиза отгоре и разтваря електрониката. При унищожаването на схеми по радиосигнал специалистите са използвали приемник с радиосигнали и нагряващ индуктор, който нагрявал устройството и разтопявал восъка.
Учените могат да контролират времето, през което да се разтвори електрониката, като променят дебелината на восъчния слой, количеството на киселината и нивото на температурата. Така някои устройства се самоунищожават след 20 секунди, а други няколко минути след нагряването.

Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за  укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала  за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3  и Омега-6;  витамин В1 – около 430мг и витамин В2;  ликопен;  витамин РР и витамин К;  флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин;  захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.