Бог от древни дни е поставил човека под ареста на закона, за да познае превъзходния път на вярата. Чрез закона човек може да познае само образеца на Божията святост и да види своя пълен провал благодарение, на който отрано е познал Божия път на вярата.

Бог и сега ни „заключва“. Нашата природа, обстоятелства, изпитания, лишения, всички те ни свързват и задържа под стража, докато не видим, че единственият изход за нас е Божия път на вярата.

Моисей се опитал със собствени усилия, лично влияние, дори физическа сила да постигне освобождението на народа си. Бог трябвало да го „заключи“ в пустинята за 40 години, за да го подготви за изпълнение на Божията работа.

Бог поръчал на Павел и Сила да проповядват Евангелието в Европа. Те слезли на брега и се отправили към Филипи. Били бити и ги хвърлили в тъмница. Те били „затворници“. Но те уповавали на Бога, пели Му химни в най-мрачния час от живота си и Бог ги избавил.

Апостол Йоан бил заточен на остров Патмос. Той също е бил „затворник“ за известно време. Но ако това не се било случило с него, днес нямаше да имаме откровенията и виденията му от Бога.

Може би и вие имате голяма скръб? Срещнали ли сте разочарование, постигнала ли вие горчива скръб или някаква незаменима загуба? Ободрете се! Вие сте „заключени“ временно от Бога.

Приемете своите мъки, представете пред Бога вашите грижи, дайте Му хвала. Всичко това ще „съдейства за добро“ и разберете, че всичко това прави Бог.
Вие получавате благословение, подкрепа и откровения от Бога, които по друг начин никога не бихте получили. И много край вас получават светлина и благословения, защото вие сте „заключени“.

Пророчицата на Троя предупреди старейшините на града да не се доверяват на гърци, носещи подаръци. Тогава Касандра правилно е казала:

– Изгорете Троянския кон.

Вместо това, старейшините приеха дара. Е, знаете как продължава останалата част от тази старата история.

По същия начин цар Езекия неразумно показа на своя враг всичките си съкровища и запаси, което доведе до плячкосване на градът малко по-късно.

Това не се случи за една нощ, но задейства процес, чиито семена на унищожение бяха внимателно засаждани с течение на времето.

Мир, състрадание и загриженост звучат прекрасно. Кой би ги отхвърлил?

Мъдрият човек обаче си спомня правилото: „Рискът е за купувача“ и че купувачът трябва да се пази. Продавачът на стоката може да постави под съмнение почтеността на устоите на страната. Той подхранва фалшиви илюзии как мирът може да победи.

Човек може да почисти външността на чашата, но вътре остава пълно с мъртвешки кости.

Когато предупрежденията, в които има напътствия, не са приети, те стават начало за унищожение.

Това е истина, която никой не отрича напълно, но и никой не вярва изцяло.

Ако беше повярвана, много опустошителни възгледи в миналите векове щяха да бъдат предотвратени. Народи и градове щяха да живеят в благоденствие, но сега са потънали в разруха.

До 2012 г. е имало само един човек, който е говорил на ливски език, за него  този език е бил роден.

През 2009 г. Виктор Бертхолд починал, той бил последният лив.

Традиционното занимание на ливите бил риболова.

През XIII век е имало около 50 000 ливи, които са се заселили на територията на днешна Естония и Латвия.
През 2016 г. в Латвия е имало само 216 ливи. В продължение на векове ливите били асимилирани от прибалтийските и славянските народи.

През 1931 г. на ливски език се пишел местния вестник. Днес този език се смята за мъртъв, защото почти никой вече не го говорел.

Това било през 30-те години на миналия век. Група студенти пътували с трамвай и както обикновено те не искали да си платят. Но този път късметът не бил на страната на мъчениците на науката. В трамвая влязъл контрольор.

Студентите не се паникьосали, а предложили на проверяващия следния изход:

– Ние ще изпеем една песен. Ако харесате изпълнението ни, ние ще продължим пътуването си, ако ли не, ще отидем в участъка и ще изтърпим всички следващи последствия: разглеждане на постъпката ни пред комсомолската група и порицание от ректора.

Контрольорът се съгласил, като се помислил, че винаги може да каже, че песента е безполезна, но студентите не му оставили никакъв шанс.

Коя песен са му изпели?

Сега е ваш ред. Студентите са доста находчив народ. Ще се досетихте ли как са се отървали от разни там мъмрения и т.н.?

Какво, изгаряте от нетърпение да разберете какво са пели? Добре, няма проблем.

Отговор: Студентите са изпълнили химна на страната.

Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.