На пътниците е предоставен безплатен транспорт за няколко дена до намаляване на замърсяването във въздуха.
Сред населението ще бъдат разпространени специални билети за транспорта с надпис „връх на замърсяването“.
Към такива мерки е прибегнала регионалната администрация, за да намали броя на превозните средства и изхвърлянето на вредни вещества във въздуха.
Експертите смятат, че пиковата концентрация на токсини във въздуха има най-много в петък.
В допълнение към безплатно пътуване в обществения транспорт е установен строг контрол върху ограниченията на скоростта. Вместо обичайните 70 км / ч е позволено да се кара с не повече от 50 км/ ч.
На автомагистрали е установена граница от 90 км / ч, за което ще предупреждават специални знаци.

Разказват, че това се е случило по времето, когато още е съществувал СССР.
Братя баптисти превозвали християнска литература.
По пътя ги спрял пост на ГАИ (Государственая автомобилная инспекция). Прегледали им багажа. На кашоните които превозвали охраняващият забелязал надпис „ЕХБ“(Евангельские христиане-баптисты).
– Какво е това „ЕХБ“? – попитал той.
– КГБ (Комитет государственной безопасности СССР) нали знаете какво е? – попитал един от баптистите.
Охраняващият кимнал с глава, без да разбира какво иска да му обясни обадилия се.
– Та… „ЕХБ“ е много по-високо!

Един квакер поставил близко до дома си следния надпис: „Ще дам земята си на този, който е напълно удовлетворен от живота“.

От там минавал богат фермер прочел надписа и си казал:

– Нашият приятел квакер е решил да подари земята си. Бих искал да я взема за себе си, докато не я е взел някой друг. Аз съм богат. Имам си всичко. Какво ми трябва още? Имам пълно право на тази земя.

Той почукал на вратата на квакера и обяснил защо е дошъл:

– Наистина ли си напълно удовлетворен? – попитал го квакера.

– Да, напълно. Аз имам всичко, от което се нуждая.

– Приятелю, – казал квакерът, – ако ти имаш всичко, което ти е нужно, за какво ти е това парче земя?

Това се е случило по времето, когато християните били гонени.
В едно село живеело едно християнско семейство. Мъжът трудно изхранвал семейството си въпреки, че много работел без прекъсване, неуморно. Цялото си бреме възложил на Господа и вярвал, че нещата ще се променят и ще стане по-добре.
Той написал на една дъсчица: „Не винаги ще бъде така“ и я окачил на видно място в дома си.
Минали тежките години на гонения. Дошло време на благоденствие и свобода. Пораснали децата, появили се внуците. Веднъж всички се събрали на пиршество във стария дом.
Големият син видял старата дъсчица, с до болка познатия надпис, и казал на баща си:
– Дай да я махнем, нека не ни припомня тъжните и трудни години. Всичко остана назад.
– Не я махайте, деца, – казал бащата, – Запомнете, че и така не всякога ще бъде. Научете на това децата си. Тежкото време е време за преминаване през изпитанията. Ако живееш добре, благодари за благоденствието, но ако живееш в трудности отстоявай.
Да благодари умее само този, който помни трудностите през, които е минал.

Столичния град бил превзет, след атаката на скитите. Победителите били очаровани от хилядите дворци от мрамор и гранит.
Сред многото чудеса на града се издигала голяма статуя на княз, владял тук в по-славна епоха. Позлатен надпис на него гласял: „Най-могъщия, най-справедливия, най-благородния, най-милостивия…..“
Завоевателя останал поразен от това как хората тачат владетеля си, заслужил тяхната любов. Тогава скитския цар пожелал да научи за подвизите и мъдрия живот на този мъж. В свитата му имало човек, който знаел много езици. Той разгърнал един свитък и прочел следното за „прославения“княз: „Властта му бе срам за родната страна. Той бе безсъвестен тиранин. Потъпка закона, обичаите и реда. Когато враг нахлу в пределите ни, градът се предаде. Защитниците му, привикнали на окови, без бой отвориха градските порти…..“
Историята бе запазила истината за жестокия владетел, извоювал си мрачна слава.
Тогава скитския цар възкликнал:
– Ако тази история е вярна, защо е издигнат този паметник с такива хвалебствени думи? Тук нещо е объркано.
– От тукашните първенци е издигнат този паметник, докато княза е бил жив, а пък историята, – казал преводачът му, – говори винаги за мъртъвци.