Това е един гениален будилник. С него изобщо не можеш да си „поспиш“ още малко, така няма да закъснееш за работа или училище.

Интересно, как работи?

Когато започне да звъни, имаш шанс да станеш, но ако решиш да поспиш още малко, той ще скочи от масичката до леглото ти и ще се движи из стаята, търсейки място къде да се скрие.

А през това време отчаяно ще звъни и ще те подканя да станеш.

Най-накрая нищо друго не ти остава освен да се надигнеш от кревата.

Навярно всеки от вас е писал не веднъж , в началото на учебната година, съчинение на тема „Как прекарах лятната ваканция“.

Много ученици се срамуват, че не са били на море или някакъв курорт, а са помагали на родителите си на полето, за това съчиняват невероятни истории.

Днес искам да ви запозная с едно доста интересно съчинение по тази тема. В него се поставя сериозно въпроса: Мога ли да не разказвам, това не е ли мое право?

Ето ви и самото съчинение, би трябвало да се позамислите малко над написаното:

„Как съм прекарал лятото, това вас не ви засяга. Това си е моя лична работа, защото лятото е моето свободно време, с което лично разполагам. Трябва да уважавате правото на човек сам да избере, да ви разкаже или напротив.

Ако ми поставите двойка, то с вас ще се видим в Европейския съд. Там ще ви извикат, а аз ще бъда на същото място и по други дела. А по какви, това си е лично моя работа и това съвсем не ви засяга!“

Демокрация ……

Генералният секретар на Комунистическата партия в Китай разказвайки за мерките, които се предприемали за преодоляване на бедността, споменал за ексцесиите извършени на някои места.

В една от провинциите, където щяла да премине делегация от началства, местните власти облекли децата в бели платнени чували и ги поставили по хълмовете.

Те трябвало да изглеждат като овце и да създават впечатление за процъфтяването на района.

Какво да кажем за случилите се терористични актове на много места по земята? Можем само да плачем и да се молим.

Ние живеем в свят, където всяка наша дума и постъпка се отразява на всичко около нас.

Всяка война започва с „безобидните“ дрязгите в блока, където живеем, но на нас това не ни прави впечатление.

Ние също създаваме конфликти, макар и малки, микроскопични, но ужасни и жестоки. Това става, когато отмъщаваме един на друг, сеем омраза един спрямо друг, …..

Ние не забелязваме тези „терористични актове“, защото те имат много по-малки размери, но подобни създаваме почти всеки ден. Оскърбяваме, обиждаме, сипем проклятия и желаем нашия „враг“ да умре.

Но ние не обръщаме внимание на тези случай, докато те не достигнат до катастрофални размери.

За съжаление престъпленията и нещастията са станали нещо обикновено в ежедневието ни.

Бог обича всички хора. За това се и бави, за да се покаят всички, да се поправят, така че да станем едно с Него.

Ще дойде време, когато Бог ще унищожи всяко зло, но това ще бъде края. Божията благодат действа навсякъде и във всеки. Хората, който я приемат, ще имат вечно блаженство, а тези, за който тя е нежелана, се обричат на вечна мъка.

Не терористи, а Страшният съд чака всеки от нас. Готови ли сме за него?

Връщайки се към смъртта на хората в Брюксел, ще кажа, че такива събития ни напомнят, че и ние сме смъртни и можем да умрем неочаквано. За това трябва да се приготвим още сега за срещата си с Бога. Нека да използваме по най-добрият начин времето, което ни е дадено за покаяние и поправление.

А за убийците и тези, които са загубили близките си в тези кървави събития нека се молим.

Младеж се разхождаше в гората. Там го спря бездомно коте. То цялото бе мокро. Отърка се у краката на младежа и го последва.

Младият човек си помисли:

„Сигурно някой го е изхвърлил в гората“.

А котето вървеше неотлъчно след него.

– Не мога да го оставя тук само, – каза младежът, взе го и го занесе в колата си.

Когато котето се настани на коленете му, започна да мърка, изразявайки своята признателност и любов към младия човек.

По пътя младежът спря при ветеринара, за да бъде прегледан новият му приятел. Там младият човек се запозна с най-лесния начин, по който да отърве котето от бълхи.

Ветеринарът предупреди младежът:

– Няколко дни трябва да го държите на топло.

Котето почистено и сухо следваше навсякъде своя нов стопанин. То веднага си намери място в колата, където му харесваше най-много.

Младежът се прибра с котето у дома и му каза строго:

– Повече никакви разходки в гората. Сега там е мокро и студено.

Котето се сви на кълбо в скута на новия си стопанин и доволно замърка.

То свикна много бързо в дома на младежа.

Котето много обичаше да седи на прозореца в новия си дом. Това бе мястото, където го бяха приютили и го бяха дарили с внимание и любов.