Китай започна тестването на „летящи“ автобус TEB-1, който е проектиран да се справя с задръстванията по пътя. Автобус е направен във формата на арка, под която спокойно могат да преминават автомобили.

Колелата се движат по специални релси, монтирани върху краищата на пътя. Интериорът с пътниците е леко повдигнат над пътното платно, за да може лесно да преминават автомобили отдолу.

Според докладите, вътрешността на автобуса побира до 1200 души. Предвидени са както специални места за сядане, така и за правостоящи.

Една от нигерийските протестантски църкви „Скиния на вярата“ е записана в Книгата на рекордите на Гинес като най- много събираща хора в нея. В църквата има предвидени 50 хиляди места за сядане.

В края на 2011 г., втора петдесятна църква беше открита в Лагос, най-големият град на Нигерия. Твърдят, че е „най-голямата“. Националната Апостолска Църква в Нигерия е в състояние да побере 100000 вярващи едновременно.

На 12 ноември 2000 г. в Лагос е имало богослужение с участието на Райнхард Бонке, на което се събрали 1,6 милиона души. Това събитие е станало „най-голямата среща в историята на християнският евангелизъм“.

Всяка година в страната се провежда така нареченият „Конгрес на Святият Дух“, който се организира от Петдесятната християнската църква Единението на Бога. Това събиране се провежда за една седмица през декември. В него участват до 6 милиона вярващи от всички краища на света.

Славка разбра, че Леонид ѝ изневерява. Тя не можа да се примири с това. И тъй като болката от отхвърлянето бе непоносима, тя реши да се самоубие.

Преди Славка да скочи от високото място, което бе избрала, баща ѝ протегна ръка и каза:
– Дай ми ръка, моля те ….

– Не, – категорично отсече Славка и обви с ръце тялото си. – Аз мразя този свят ….. Този, когото обичах ме предаде. не искам повече да живея!

Изведнъж се появи приятелят ѝ и започна да я умолява:
– Любима , прости ми, моля те. Аз направих много грешки, дай ми втори шанс, …… моля те.
Този разговор не продължи дълго … в очите на Славка се появиха сълзи, а мисълта за самоубийство отслаби хватката си и бавно започна да я напуска.

Баща ѝ усети, че е променила решението си. Отиде но нея , прегърна я и каза:

– Скъпа, аз те обичам, повече от всичко на света! Това момче не заслужава сълзите ти. Ти имаш баща, които няма да те остави.

Изведнъж Славка разбра:

– Родителите ме обичат независимо от всичко, а този мой приятел, щом един път ме е изоставил, всеки път, когато бъде подложен на нова атака от някоя друга жена ще ме напусне.

Нуждая се от истински приятел, с който взаимно ще си споделяме мислите, ангажиментите, радости и ще намираме изход от всяко лошо положение …..

Невнимателни ръце пуснали паяк в буркан, така че един от осемте крака му се счупил. Но паякът е могъл да си помогне сам.

Той положил слюнката си на на нараненото място. Тъй като те я еластична мигновено застинала, като идеален превързочен материал.

Свойствата на паяжината не са изучени до край, но това което се знае, често е използвано в разработването на нови материали.

Вътре в паяка паяжината съществува в течна форма, но при изваждането ѝ от тялото стават промени в структурата на протеините ѝ. Вследствие, на което тя застива в тънка лепкава нишка.

По здравина паяжината е близка до найлона и притежава парадоксални възможности за завъртане. Нишката може да се върти безпрепятствено на една страна, без да се изкриви.

Ако можете, имате много общи неща с хората от този свят. За много от тях, животът е джунгла. Но не джунгла, където има много дървета и хищници, и такава гора, която може да се отсече с брадва, а хищниците да се сложат в клетка.

Джунглата, в която живеем са непроходимите дебри на нашите проблеми, разбити сърца и празни портфейли. Нашите джунгли са заобиколени от болнични стени, оградени са с бракоразводни процеси. Ние не чуваме пеенето на птици и рева на лъва, до нас достигат само гласовете на недоволни съседи и претенциите на разгневените работодатели.

Нашите хищници са нашите кредитори, а окръжаващите ни гъсталаци представляват досаждащата ни суета. За някои, вероятно много хора, надеждата се превръща в призрачно видение.

Представете си човек в сърцето на африканската джунгла, участващ в сафари. Пред него върви водач, с остро мачете, който прочиства пътя напред.

Измореният от път пътешественик отчаяно повтаря:

– Къде сме? Вие добре ли познавате пътя? Къде ме водите? Къде е пътя?

Водачът се спира, поглежда към човека и казва:

– Аз съм този път.

Ние задаваме същите въпроси и питаме Бога:

– Къде ме водиш? Къде е моя път?

А Той не дава пряк отговор, само слаби намеци и нищо повече. Щяхме ли да разберем нещата, ако Той ни бе открил всичко? Правилно ли ще оценим мястото на своето местообитание? Не, защото сме чужденци в тези джунгли. За това вместо пряк отговор, Исус ни дава много повече, Той ни предлага Себе Си.

Ще унищожи ли Той нашите джунгли? Не, растителността ще остане недокосната.

Ще изгони ли хищниците? Не опасностите все още се прокрадват зад нас.

Исус не унищожава джунглата, а ни дарява надежда, защото ни дава Себе Си. Освен това ни обещава да остане с нас до края.