В списъка на най-необичайни и понякога крайни примери за модерна архитектура Австралия не е на последно място.
За пореден път, архитектите на страната изненадаха публиката чрез изграждане на дом на височина от 40 метра, построен предимно за любителите на „силните“ усещания. Ако вие стоите на моста и гледате право напред, имате чувството, че къщата лети във въздуха.
Австралийската архитектурна фирма F2 Architecture е представила великолепната къща The Pole House, построена на крайбрежната ивица на Fairhaven Beach. Обитателите на дома се възхищават на панорамен изглед към океана, както други, които правят това на височина от 40 метра.
За да влезеш в къщата, трябва да преминеш по тесен мост със стъклени ограждения. Когато си вътре в дома имаш усещане, че постройката „виси“ във въздуха.
Тази къща не е за постоянно пребиваване, а по-скоро за романтична отпуска.
Интериорът е направен в съвременен стил: легло с кралски размери и декоративна камина. Вместо стени от двете страни са сложени стъклени подвижни врати, високи от пода до тавана.
Домът може да се наеме под наем. Но това „удоволствие“ съвсем не е от най-евтините. Цената за една нощ достига 1220 австралийски долара.
The Pole House е една от най-безумните идеи, преставена от австралийските архитекти. Дом издигнат върху отвесен пилон, високо над океана, предизвиква наистиана „силни“ усещания.

Съставителите на рейтинга за най-необичайно летище в света, скоро няма да могат да игнорират сингапурското летище „Чанга“.
В него през 2018 г. ще бъде отворен нов терминал Jewel.
Неговата площ ще бъде 22 хиляди квадратни метра.
Тук освен кафе, ресторанти, бутици и хотел, ще има живописни градини.
Но централният елемент ще бъде 40 метровият изкуствен водопад Rain Vortex с дъждовна вода.
Проектът на новия терминал е дело на известния архитект Моше Сафдие.
С вече функциониращите терминали  Jewel  ще се свързва посредством разширение на залата за пристигащите и специални пешеходни мостове.

Монтажът на Никарагуанския канал, който ще свързва Атлантическия и Тихия океан, ще започне на 22 декември с изграждането на дълбоководно пристанище на територията на тихоокеанското крайбрежие в южния департамент Ривас.
В пристанището на Бритас ще започне началния етап за реализацията на проекта. След приключване на този етап ще се изпрати необходимата техника за изграждане на канала, общата стойност на който е 50 милиарда щатски долара.
Както е заявил представител на хонконгската компания HK  Canal Nicaragua Canal Development Investment, която е изпълнител на грандиозния проект, изграждането на канала няма да засегне крайбрежната фауната на Никарагуа, нито неговите туристически центрове. Според него, шлюзите в Бритас ще бъдат разположени на 7 км от брега на централноамериканската република и през тях ще премине моста, който ще обеспечи напълно транспорта на Панамериканскара магистрала, която ще свързва Никарагуа със съседна Коста Рика.
В същото време, проектът предвижда прочистване на езерото Никарагуа, през водите на които ще преминава канала. Предполага се, че изкопаната земя и утайката ще се използва като тор за 26 хил. дка земеделска земя за създаване на два изкуствени острови на територията на огромния водоем..
Като част от проекта ще бъде гарантирана защитата на биологичното разнообразие край границата с Коста Рика. Според проектантите, изграждането на канала трябва да „гарантира минимална загуба в социалната сфера и в сферата на опазването на околната среда“.
Очаква се строителството на междуокеанския канал в Никарагуа да отнеме пет години, а в рамките на изпълнението му ще създадат 50 хиляди работни места. Още 200 хиляди хора да си намерят работа след приключване на проекта, по време на изграждането на допълнителната инфраструктура – магистрали, пристанища, летища и туристически комплекси.
Дължината на канала ще бъде 278 километра. Той ще свързва тихоокеанското крайбрежие на Никарагуа с границите на Карибско море.
Предполага се, че ширината водната артерия ще бъде 230-520 м, а дълбочината му ще стига до 30 м. Никарагуанският канал ще осигурява преминаването на 5100 кораби годишно с голяма водоизместимост. Пътят от Тихия океан до Атлантическия океан ще се изминава за 30 часа.
Две пристанища, които трябва да бъдат изградени на Тихия и Атлантическия бряг на Никарагуа, ще бъде в състояние изпращат по междуокеанския път 2,8 милиона тона товари годишно.

Нашите деца умеят да мечтаят за вълшебни и невероятни неща. Ето чуйте само.
– Представи си, че си един малък ангел, – каза Стела. –  Ти можеш да поискаш изпълнението на едно вълшебно желание и да зарадваш мама, татко, баба или някой твой приятел. Какво би си пожелал тогава?
– Бих поискала за баба си килим самолет, тя трудно ходи, щом не може да върви по-добре да лети, – каза Ани.
– Бих подарил на хорта такова устройство, че след като плеснат с ръце да се появява нещо, което да ги прави весели и щастливи, – добавил Симо.
Наска се замечта и стигна още по-далече:
– Хубаво би било в домовете си вместо килими да имаме зелена трева. Представете си вън е зима, а у нас пеперуди летят, щурци пеят, цветята ухаят и всички се чувстват толкова добре, че стават по-добри един към друг.
Ваня се провикна:
– Бих подарила на всички красиви сънища, така че да им е весело и нощно време и да не се страхуват да си лягат.
Диди плесна с ръце:
– Бих отменила всички пари, от тях колко много беди идват. Ако ги няма, хората повече щяха да мислят един за друг, а не за нещата, които могат да си купят.
– Нека между Земята и Луната да има мост, – засия Мая, – пъстър като дъгата и по него да се разхождаме.
Андрей смръщи вежди и сериозно каза:
– Искам да няма никакви машини, коли и превозни средства. Искаш да отидеш някъде надалече, раз …. и си там.
Ако можехме като децата ….. животът ни щеше да бъде по-ведър и светъл.

Имало някога земя управлявана от зъл принц.Той дошъл от друга страна и поробил всички хора в земята, като им наложил тежък труд в мините. Построил здрав, охраняем мост за влаковете, които всеки ден превозвали работниците от отвъд каньона до мините.

В неговото царство били свободни само двама мъже. Единият бил възрастен, а другият по-млад. Те живеели на недостъпна скала издигаща се над моста.  Мразели моста Накрая решили да го взривят заедно, за да разрушат робията на принца. Те планирали и решили да действат.

Настъпила нощта, когато делото трябвало да бъде извършено.

Планът бил труден. Можели да се съобразят с движението на пазачите, да пренесат експлозивите до най-слабото място. Но нямало да има време за този, който залага експлозива да се върне бързо.. Било сигурно, че ще го видят ако се опита да се върне и плана щял да бъде осуетен.

За да е сигурно, че мостът ще бъде взривен, се разбрали по-младият да го взриви на моста ръчно, той щял да се взриви с него.

Но те обичали хората и тази жертва карала сърцата им да ликуват от радост.

Настъпил часът. Станали от масата и се прегърнали. Младежът отворил вратата. Обърнал се с експлозивите вързани на гърба му, погледнал старецът и казал:

– Обичам те, татко!

Старецът поел дълбоко въздух и с радост казал:

– И аз те обичам, сине!