В ЮАР лекари извършили рядка операция за спасяване на бебето в утробата. Те буквално трябвало да разрежат стомаха на майката, да направят операция на белите дробове на детето, при което се наблюдавало спиране на дишането.
В 6-ия месец от бременността, лекарите съобщили на Тарин Форд, че при детето й са открити сериозни аномалии. Според думите на лекарите при детето се наблюдавало спиране на развитието на белите дробове. Кръвното му налягана било много високо. Това можело да доведе до проблеми с дишането и да спре сърцето. В подобни случаи 95 % от децата умирали.
В 7-я месец от бременността лекарите разрязали корема на жената и направо в утробата в делите дробове на детето сложили специална тръбичка. Накрая успели да извадят излишната течност от дробовете на детето, след което зашили стомаха на майката.
Удивлението на лекарите нямало граници, когато след 2 месеца чрез цезарово сечение Тарин Форд ражда здраво момче с тегло 3.36 кг. Детето е напълно здраво.

Кораб плавал по морето. Сред пътниците му имало едно еврейско момче. Извила се голяма буря. Всички на борда извадили идолите си и започнали да се молят, но полза от това нямало. Като видели, че молитвите им остават без отзвук, те казали на момчето:
– Повикай твоя Бог, защото сме чували, че Той отговаря на молитвите ти, когато Го призовеш и че е Всемогъщ.
Момчето веднага се изправило и с цялото си сърце призовало Бог, Който се вслушал в просбата му и направил морето да утихне.
Когато стигнали сушата, търговците разтоварвали стоките си и запитали момчето:
– Искаш ли да си купиш нещо?
То отговорило:
– Какво очаквате от беден чужденец като мен?
Те възкликнали:
– Ти, беден чужденец! Ние сме бедни чужденци, защото някои от нас са тук, а боговете ни са във Вавилон, на други в Рим, трети ги носят със себе си, но полза от тях няма. А ти, където и да отидеш твоя Бог е със теб.

Едно семейство дошло в един ресторант, за да обядва. Сервитьорката приела поръчките на възрастните и се обърнала към седем годишното момче, което стояло на същата маса.
– А вие какво ще поръчате?
Момчето плахо погледнало към възрастните и тихо казало:
– Бих искал един хот-док.
Още не успяла сервитьорката да запише поръчката, майката се намесила:
– Никакъв хот-док! Донесете му пържола с картофено пюре и моркови.
Сервитьорката игнорирайки думите ѝ се обърнала отново към момчето:
– С какво искате хот-дога с кетчуп или горчица?
– С кетчуп.
– След минутка ще дойда, – казала сервитьорката и се отправила към кухнята.
На масата се възцарила тишина. Момчето погледнало присъстващите и казало:
– Знаете ли какво? Тя ме забеляза….! Аз съм човек!

Живеело едно момче, страдащо от сериозен недъг, който понякога е проблем и на възрастните. То говорело непрестанно, без мярка.
– Цяло наказание е този език, – мърморели зъбите. – Кога ще се успокои и ще помълчи за малко?
– Какво ви засягат моите работи? – нагло отговорил езика. – Дъвчете там за здраве и пазете тишина. Ето какво ще ви кажа! Между нас няма нищо общо. На никого няма да позволя да се меси в моите лични дела, още повече да ми се натрапват глупави съвети.
И момчето продължавало без да спира да говори навсякъде и не на място. Езикът бил на върха на блаженството, произнасял все повече мъдри думи, въпреки че не успявал да вникне в техния смисъл.
Веднъж момчето така се увлякло в говорене, че несъзнателно предизвикало бъркотия. За да се измъкне от неприятностите, той позволил на езика да каже преднамерена лъжа. Тогава зъбите не издържали. Търпението им се изчерпало. Те веднага се затворили и болезнено ухапали лъжеца. Езикът се обагрил от бликналата кръв, а момчето заплакало от болка и срам.
От тогава езикът се държал внимателно и предпазливо, а момчето преди да да каже нещо, сериозно го обмисляло.

Група тинейджъри с ръководителката си влязоха в новооткрития универсален магазин. Момчетата смутено се оглеждаха наоколо, а момичетата забелязваха и най дребните неща в украсата, допълненията към щандовете, необичайния интериор, до сега неприлаган към никоя друга сграда.
Групата пое навътре. Всеки разглеждаше нещата, които го интересуваха, но гледаше да не се отдалечава много от другите.
Пазаруването завърши успешно и всички се насочиха към изхода. Изведнъж едно високо слабо момче усети, че някой му бърка в джоба. Погледна объркано жената, която нахално се опитваше да му набута в джоба кутия цигари. Извика смутено:
– Какво е това? Какво искате от мен? Махнете тази кутия от мен.
Момчето се изчерви и пъпките избили по лицето му още повече изпъкнаха на слабото му лице. Очилата му потънали в лека мъгла нацяло объркаха младежа.
Ръководителката на групата приближи, за да разбере какво се е случило:
– Какво става тук? – попита тя едрата жена увита в кафяв вълнен шал под, който се подаваше поизносена черна пола.
– Исках само да му продам една кутия цигари, – с дрезгав глас избоботи жената, – а той крещи, като проскубано пиле.
Момчето окопитило се, бързо каза:
– Но аз не пуша.
Жената го изгледа злорадо и се изсмя:
– Ти мъж ли си?… Не пушел…., – жената махна с ръка и се отдалечи от групата.
Така и не можаха да разберат логиката й. Ако не пушиш не си мъж или щом си мъж трябва непременно да пушиш. Групата дълго се вълнуваше след случилото си. Едни подкрепяха гледната точка на тази странна жена, а други се присмиваха на съученика си. А момчето беше смутено и объркано. Какво лошо има в това, че не пушиш?