Малко момче, кой да се занимава с него? Качиха го на автобуса и го изпратиха на село. Там поне е хубаво и чисто. Природата тук е запазила омайващи си аромат и възраждащата си сила.
Селото се състои от няколко стари, но запазени къщи. Къщичката на любимата баба и строгия дядо се намира почти в самата гора, В нея са намерили подслон всякакви животни, храсти с горски плодове и най-различни гъби. А тя издигнала високите си дървета, облегнали стволове в небето, нежно простира сянката си наоколо.
Идеята да идат в гората за малини бе на братовчедките. Дори не го попитаха малчугана дали иска или не, но той се приготви с радост за предстоящото приключение.
Чичо Петър мъжът на леля му, пожела да ги придружи. Нали в гората има мечки,  взе си и пушката. Оръжието бе старо и малко ръждясало, но той го взе със самочувствие.
Компанията бързо навлезе в гората и намери малините. Унесени в брането никой не усети колко са навлезли навътре в гората.
Дора дочу, че в храстите има още някой, който сладко си похапва малини. Групата реши да го попитат за пътя, тъй като вече бяха разбрали, че са се заблудили.
Изведнъж храстите се разтвориха и всички изтръпнаха…там стоеше мечка. Късаше плодовете с листата и ги слагаше направо в устата, а после  изплюваше само листата.
Повече никой не видя нищо. Всички хукнаха през глава, а мечката там си и остана. Мъжът хвърли пушката и побягна пръв, сякаш имаше на гърба си криле, другите едва го догонваха.
По чудо се озоваха на шосето. Насреща им комшийката, връща се от съседното село. Дали поради уплахата или шала на главата против мухите, жената не позна чичо Петър. Даже го попита:
– Тук всички познавам, а теб за първи път те виждам. Изглежда не си тукашна?
Но когато дотичаха и другите, всичко се разбра. Е, голям смях падна..

Едногодишното момче от Индия Акшат Саксена е поставил нов световен рекорд. Той се е родил с по-голямо количество пръсти на ръцете и краката. Общо 34 на брой.
Детето живеещо на север в Индия има по седем пръста на всяка ръка и по десет пръста на краката си.
От момента на раждането си то е претърпяло няколко операции, за да се ампутират излишните пръсти. Освен това момчето няма палци. Лекарите ще реконструират от отделените пръсти такива.
Такава аномалия се нарича полидактилия. Това е генетично заболяване. Най-често то се явява в появата на допълнителни пръсти. Предишния рекорд е принадлежал на  шестгодишно момче от Китай. То имало 31 пръста, 15 пръста на ръцете и 16 на краката. Но след операция допълнителните пръсти били отделени.

Той беше малко момче. Панталонките му бяха къси, а ризката малко поизбеляла, но под големият кичур черна коса, надничаха две черни като маслини очи. Изкачи се в гората към любимото си място. То беше закътано сред папрати кладенче. Изведнъж видя пред себе си вълк. Сърцето му заби лудо. Разтрепери се.
Вълкът стоеше. Блесналото слънце се отразяваше в козината му.
Момчето стоеше като каменна статуя и не смееше да помръдне. Вълкът направи няколко крачки към него и спря. Клекна и нададе вой.
Момчето престана да диша. Вълкът беше доста едър. Вдигна муцуна, сякаш показваше пътя след себе си. Момчето имаше чувство, че го кани да тръгне след него.
Във воят детето беше доловило стон и плач, неочаквана покъртителна жалба.
Вълкът се изправи, обърна се леко, изви отново глава и като че ли заплака. Каква мъка само.
Момчето разбра, че наистина животното го кани да тръгне след него. Действаше като човек. Детето помисли, че полудява. Но то не сънуваше, всичко това ставаше наяве.
Вълкът направи още веднъж знак с глава и тръгна към свлачището на скалата. Спря до бърлога затрупана с голям камък, клекна и нададе още по-жален вой. И момчето разбра. Там в дупката е затрупано вълче или вълчета.
Тръгна смело. Реши да помогне, каквото и да стане, защото беше разбрал молбата на вълчицата. Вълкът стояща пред него беше вълчица. Тя бе самотна и застрашена.
Момчето събра всичките си сили и смелост, и повдигна камъкът запушващ дупката. Отвътре изскочиха с луда радост малки вълчета.
Не разбрах, кой повече се радваше, но вълчетата бяха свободни и смешно се навираха в козината на майка си.

Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

John Pugh обича да рисува по стените. Ще кажете, че той е лошо момче, но грешите. Той е добър и талантлив.
John Pugh покрива стените на градските сгради по целия свят, от Нова Зеландия до Хавайските острови с истински, огромни и невероятни картини. Това не е реклама върху  сивите блокове, това е стрийт арт дизайн.
Този жанр се нарича илюзия. Художникът, който работи в тази посока, заблуждава зрителя с триизмерни сцени, рисувани на плоскост.
Може би ще доживея да видя времето, когато по улиците на нашите градове ще рисуват истински артисти, а не деца с кутии от черна боя, закупена с икономиите от училищни закуски!
Студио на John Pugh е високо в планината. Навярно там е истинското място на художника. Тук той  се вслушва в природата, добива ново настроение и в него се зараждат нови теми, които подарява на безцветната улица.