Денят беше задушен. Нито едно облаче не се мяркаше, за да вдъхне надежда за прохлада.
Той влезе в магазина с очакването климатика вътре да го освежи. Изневиделица до него застана малко момиченце. То протегна ръце и помоли:
– Вземи ме на ръце!
Мъжът помисли, че детето се е загубило. Момиченцето го прегърна и бързо скочи на земята.
Мъжът я погледна недоумяващо, а детето като му се усмихна прибави:
– Исках да не си толкова тъжен и да се усмихнеш…..
Изведнъж мъжът се заля в нестихващ смях…..

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

Едно малко момиченце се върнало от разходка с дядо си. То отишло при майка си и казало:
– Мамо, как бих искала да имам очите на дядо!
– Защо са ти? – изненадала се майката. – Твоите очи са млади и красиви. Те виждат по-добре от тези на дядо ти.
– Не, мамо, той може да види това, което аз не мога. Когато ние се разхождаме той ми казва: „Погледни дете мое, колко велика е Божията мъдрост, която е създала всичко“. А аз не виждам нищо.
– Разбирам, мила моя, – казала майката, – но ако ти искаш да виждаш така, както вижда дядо ти, не са ти нужни неговите очи, а знание, мъдрост, които се натрупват с годините и чисто сърце.
Действително, за да се види Божията мъдрост и милост, красотата на Неговите творения и Самият Бог, не са нужни специални физически очи, а чисто и мъдро сърце.
Можеш да имаш чисто сърце само чрез Исус Христос. Чисто означава, отсъствие на примеси и вредно съдържание, като вина, грях……
Ако Христос живее в нас, гордостта не ще царува в живота ни, в сърцето ни няма да има гняв и омраза, милосърдието ще е в основата на отношенията ни с другите и няма да служим на собствените си желания, а на ближните.

Шест годишно момиченце и изведнъж му расте втори зъб  до другия. Зъболекарят казва на майката:
– Млечният зъб трябва да се извади, а вторият с времето ще заеме мястото си.
До сега на това дете не е ваден зъб, освен това млечният стои здраво и не се клати. Майката е притеснена, от мисълта: „Колко много ще я боли! Как ли ще го понесе моето малко момиченце?“
За да утеши дъщеря си след ваденето на зъба, майката купи много хубава плюшена катеричка, която реши да даде на момиченцето си щом излезе от зъболекарския кабинет.
Най-накрая настъпи и този ужасен ден. Нищо неподозиращото момиченце влезе в кабинета при зъболекаря. След минута от там се чу пронизителен вик. Сърцето на майката се обля в кръв….
И ето, от кабинета извеждат нейното разплакано момиченце.
Детето погледна майка си, обвинявайки я, само с очи, за предател. Без да отрони нито думичка седна до нея.  Майката припряно извади от чантата си катеричката, подаде я на детето и започна да го утешава тихичко.
– Всичко ще се оправи. Ще ти се появи ново зъбче. То точно ще застане на мястото на изваденото……
Момиченцето взе играчката, дълго я гледа и въртя в ръцете си. Изглежда и допадна. Зарови нос в пухкавата катеричката и със стиснати зъби изсъска:
– Колко играчки ще ми купиш, ако си извадя всичките зъби?