В една домашна група изучавали 21-ва глава от книгата „Откровение“.

Едно момиче попитало:

– Защо новият Ерусалим има толкова големи и дебели стени?

За момент настъпила тишина.

Изведнъж със съвсем сериозен глас някой от групата обяснил:

– За да не може от там никой да избяга…..

Всеки момент, който си струва, ми напомня за Изкуплението, което ни даде Христос. Правя ли нещо, така че Исус да яви реалността на Своето Изкупление в живота на другите хора? Правя това, когато Духът Божий ми напомня за моя дълг.

Не е нужно да се откроявам сред другите, да бъда по-високо от тях, аз съм призована да бъда роб на Господа, „ние не сме свои си…“

Павел изцяло се предаде на Исус Христос, за това и каза, че е задължен на всеки човек, живеещ на земята, да му предаде Евангелието и че е свободен единствено, за да стане истински слуга на Исус.

Такъв става животът на човек, когато разбере, в какво се заключава духовната чест.

Престанете да се молите за себе си и живейте заради другите, като слуги на Христос. Така ставаме със всички повярвали едно тяло, с една цел, увеличаване броя на спасените…

В болницата бе тихо и спокойно. Марин Илиев лежеше в леглото си, вперил замъглените си очи в тавана. По-голяма част от времето той прекарваше със затворени очи, вероятно спеше или … Кой знае какво се въртеше в главата на възрастният мъж.

Докараха го преди две седмици от старческия дом. Състоянието му бе много тежко, всеки момент го очакваха да приключи земния си път.

Една вечер медицинската сестра придружи един млад мъж до леглото му. Тя се надвеси над възрастния пациента и каза силно, очаквайки, че ще го чуе:

– Синът вие тук.

С огромно усилие Марин отвори премрежените си очи, премигна, а след това ги затвори.

Младия мъж хвана ръката на възрастния човек и така прекара с него цяла нощ. Той му говореше тихо и спокойно:

– Ти не си вече сам, аз съм с теб. Ще оздравееш и ще те отведа у дома. Бъди дръзновен и смел….

Така думите на утеха се изливаха като мощен поток към възрастния човек.

Призори Марин Илиев почина. Персоналът на болницата бързо се струпа в стаята на починалия, за да изключи машините и да махне иглите.

Една от медицинските сестри приближи до младия мъж и съчувствено му каза:

– Съжалявам …

Но той я прекъсна бързо:

– Кой беше този мъж? – попита младият мъж.

Сестрата бе поразена:

– Мислех, че това е баща ви!

– Не, това не е моя баща, – каза мъжът. – Никога не съм го виждал през живота си.

– Тогава защо не казахте нищо, когато ви заведох до леглото му?

– Разбрах, че той се нуждаеше от своя син, а той не беше тук, – обясни мъжът. – Той беше много болен. Едва ли щеше да разбере, че не съм сина му. Просто останах до него, защото му съчувствах и осъзнах, че той има нужда от мен.

Никой не трябва да умира сам. Ние сме създадени да извървим живота си ръка за ръка с някого.

Огледайте се , може би някой има нужда от вашата подкрепа, защото се чувства изоставен и самотен. Готови ли сте да му протегнете ръка?

Когато разглеждаме скулпторите, които се считат за шедьоври в световното културно наследство, изпитваме възхищение и наслада.

Но знаете ли, че всяко такова произведение си има своя загадка?

Всяка известна статуя си има своя собствена история.

Когато Рафаел Монти замислял „Мраморният воал“, той търсел нужният камък, за да изпълни замисъла си.

На скулпторът, му били необходими двуслойни блокове.

Монти майсторски работел, снемайки бавно горния слой. По-плътната каменна текстура, той използвал за основа на скулптурата, а от тънкия горен слой направил воалите.

Статуята изглежда невероятно реалистична. Сякаш всеки момент ще духне вятър и ще развее каменния воал.

Една вечер на един от големите празници, полицейски отряд бил изпратен да патрулира пътя в близост до изхода на един местен бар. Мястото било изчислено точно.

След няколко минути пиян „клиент“ изпълзял от вратата. След това залитайки се добрал до своята кола и със треперещи ръце завъртял ключа, за да запали колата си.

В този момент към него скочили полицаите, които вежливо му предложили да диша в тръбата.

Странно, тестът показал, че шофьорът е напълно трезвен. Полицаите били обезкуражени.

Можете ли да откриете причината за случилото се?

Не може апаратът да не отчете пиян човек. Тогава, какво се е случило? Ако шофьорът не е изхитрувал по някакъв начин, нима наистина е пил с приятелите си в бара?

Е, сега вие решавате загадката. Ако сте нетърпеливи да узнаете какво се крие зад тази мистерия, прочетете….

Отговор: Мъжът наистина си е почивал в компанията на приятелите си. Още от самото начало приятелите се договорили, че един от тях няма да употребява алкохол тази вечер. Когато компанията напуснала бара, пръв тръгнал трезвият от тях, като се правел на доста попийнал. И докато той отвличал вниманието на полицаите, другите се измъкнали и си тръгнали.