Злоупотребата с обществени средства е станала едно от най-тежките престъпления на нашето време. Ако не бъде възпряно бързо и решително, то ще съсипе нашите институции.
Държава, подкопана от корупция, губи своята жизнеспособност и може да рухне при първия натиск.
Обществото има голяма вина за подобно престъпление и за други от подобен характер. То дълго време гледа доста безразлично на злоупотребите от страна на длъжностни лица.
Сега се нуждаем  от по-висок и по-чист политически морал, от строго обществено мнение, което ще бележи с позор всеки, дръзнал да посегне на държавни средства.
Тъкмо липсата на такъв морал и на такова обществено мнение са направили възможни такива престъпления.

– Той ми е много близък! — казваме обикновено за тях.
Всеки си има свои „близки“. Но нима не е така?
Иначе откъде щяха да знаят нашите интимни работи или важни тайни ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?
Питаш ме:
– Защо пиеш с тях?
– Но кажи ми, какво друго мога да правя с хората? Не мога да ги науча на нещо, те винаги знаят много повече от мен. Да обсъждам сериозните си дела с тях ще ме измамят! Ако споделя чувствата си, ще ми се изсмеят, ако не явно, то зад гърба ми.
Тайната за успеха на отделния човек е същата, както на всекидневния вестник:
„За нищо да няма свое мнение“!

Ако вашата компания е готова да експериментира, направете следния опит.
нека един от вас се изправи. Да протегне ръката си с дланта надолу. Сега натиснете с два пръста върху горната част на китката. Тя ще се съпротивлява, искайки да задържи дланта хоризонтално.
Сега под единия крак подложете няколко дебели книги, така че единият крак да бъде по-високо от другия на 20-30 сантиметра. Пробвайте да натиснете отново по дланта. Съпротивлението е изчезнало и ръката леко се спуска надолу.
Според мнението на един от специалистите от медицинския център в Калифорния, при различна височина на опората на краката гръбначния мозък леко се деформира и подсъзнанието „смята“, че това е опасно, затова отслабва контрола на несъществени по негово мнение въздействия.

Дълго време сме възпитавани, че трябва да спим 8 часа, за да си отпочине организма ни, но ето ви и едно друго мнение.
Сред здравословните привички нареждаме пълноценият сън. Но понякога 8 часа сън може да доведе до постоянно чувство на умора. Добре е да се спи по 7 часа, а нощно време не по-вече от 6 часа. А тези минути или часове, които не сме си доспали, по-добре да се разпределят на кратки интервали през деня.
Професор от Университета в Лафборо Джим Хорн смята, че за нормалния живот не е нужно да се спи точно по 8 часа. Много хора ежедневно се „принуждават“ да спят определено време, което води до хроническа умора. Доктор Хорн счита, че човек трябва да спи, колкото си иска и това време не е обезателно да бъде през нощта.
Краткия от 4 до 15 минути дневен сън е равносилен по ефективност с допълнителния сън към нощния. Хорн потвърждава, че преди 100 години е била разпространена практиката, ежедневния сън да се разбива на няколко сегмента и това е било доста добре за хората.
Идеята, че събуждането през нощта е лошо, може да има негативно въздействие върху качеството на съня. Например, събуждаме се в три часа през нощта, лежим и нервничим, че не можем отново да заспим.
Защо трябва да се измъчваме? По-добре да станем и да се занимаваме с нещо друго, което би ни отвлякло вниманието, като решаване на кръстословица или четенето на хубава книга. След такава дейност усещаш, че тялото ти желае отново да посети леглото и да потъне в сън.

Всички имащи власт от всеки ъгъл крещят за това, че се грижат за младото поколение. Но в действителност те искат да отгледат роби, нация от не мислещи, нямаща свое мнение хора.
А за това е необходимо мозъците им да бъдат изсушени, за да живеят като животни с инстинкти за секс, сън и хранене. Те не трябва да имат други мисли в главата си освен мисълта, как да изхранят себе си и семейството си.
Ако остане малко свободно време на човека, той не трябва да се замисля какво става край него. За това му се налива поток от информация, за това спомагат радиото, телевизията, вестниците…, която изключва ума и му помага да атрофира.
Ако човек се замисли и започне да си задава въпроси, защо става така, защо нещата са устроени така, кой знае  как ще завърши всичко това……