В миналия век майсторите, които правели тежести за кантар, добавяли към основния метал парче олово или мед.

Защо постъпвали по този начин?

А сега де? Това някакво мошеничество с тежестите ли е? Не е, успокойте си.

Причината е съвсем друга. Ако помислите малко, можете и сами да я откриете.

Отговор:

Работата се състои в това, че не могат да се отлеят напълно еднакви тежести. Теглото на всяка от тях се отличава с малко от еталона, но това не е приемливо за купувача. Затова към всека тежест се добавя материал, който лесно може да се изпили при по-нататъшна обработка и регулиране на теглото.

В средновековна Германия миньори открили червен минерал, който приличал на медна руда. Въпреки това, от него не могли да извлекат мед.

За неуспеха си миньорите обвинили пакостливия дух Никел, а рудата нарекли  Kupfernickel, от Kupfer, което на немски означава мед.

През 1751 г. барон Кронщедт отново се опитал да извлече мед от червената руда, но в резултат на това открил нов метал с бял цвят, който по-късно нарекли никел.

При стайна температура оловото е сребрист бял метал, но ако температурата се понижи до 13,2 ° C и по-надолу, започва прехода му към друго състояние, така нареченото сиво олово, което се превръща в прах.

Контактът на сивото и бялото олово ускорява процесът на прекрастилизация на последното. Този процес е наречен „оловна чума“.

Тя е станала причина за гибелта на експедицията на Скот, когато е пътувал към Южния полюс, защото съхраняващото се гориво в запечатани оловни кутии изтекло, поради разпадането на кутиите на прах.

Съществува мнение, че тази „оловна чума“ е помогнала за поражението на Наполеон в Русия, тъй като при силният студ се разпадали оловните копчета на униформите на войниците.

Архитектите не престават да ни изненадват  с нестандартните си проекти за къщи. За пореден път те ни предлагат да се откажем от „кутийката“ и подражавайки на естествените укрития да се заселим в дом охлюв, „натъпкан“ с технологии за пестене на енергия.

Румънското дизайнерско студио Razvan Barsan + Partner е представило идея за дом с нестандартно планиране, наречено Marine mollusk-inspired Circle House. Вътре жилището е усукано по спирали и напомня формата на морско мекотело.

За основни строителни материали били използвани бетон, метал, гипс и стъкло. Закръглената форма на къщата има не само естетическа, но и практическа цел. Слънчевите лъчи проникват вътре през целия ден.

В къщата е приложена „зелена“ технология. Система за събиране на дъждовна вода ще се използва за поливане на тревните площи, слънчеви клетки ще спомагат хората да не зависят от градската електрическа мрежа, а отразяващи панели ще намали нуждата от климатик.

При разработването на жилищни проекти, архитекти често използват, формата на охлюв. Швейцарската агенция Camenzind Evolution също използва такива решения при създаване на домове, състоящи се от пръстени с различни диаметри.

Южнокорейският художник-скулптор Сен Хун Кан  е създал интересни скулптори на животни от метал, придавайки им динамична форма, демонстрираща силата на вятъра.

Въпреки, че самите фигури са статични, всяка част от скулптурата изглежда сякаш оживяват в момента, в който линиите се превръща в мускули и се движат хаотично, като вятър.

Създаване на всеки отделен проект от южнокорейския скулптор отнема значително време, тъй като „животните“ са изградени от голям брой ленти.

Всяка лента изисква надеждно заваряване, а също така и промяна на дебелината или дължината ѝ.

Скулпторите съдържат толкова много динамизъм, че напълно елиминират техния физически застой.