Децата винаги знаят какво да отговорят особено, ако са „притиснати до стената“.
Намират се такива малки „шутове“, които за да излязат от неловкото положение, разсмиват околните.
Това е характерно за малка група или клас в училище. Нищо ново под слънцето…..
Учителката влиза недоволна в стаята и мъмри Димитър:
– Как може такова нещо?! Защо домашните ти ги пише все майка ти?
Упрека е насочен към Димитър, но нашият герой се прави на неразбиращ и угоднически казва:
– Ами какво да права,госпожо, като татко е все зает?…

Казват, че той показвал пистолета на приятелите си и случайно стрелял. Куршумът попаднал в шията на Джина Лурдес. Момичето умряло в болницата.
Вече две години майката се срещала с убиеца на дъщеря си в съда. Преди едно от заседанията тя отишла до младият човек и го прегърнала. Всички наоколо останали изумени.
– В продължение на 20 години гледам човешки трагедии в тази зала, – казал съдията на окръжния съд на Маями Дейд Елън Сю Вензер, но никога не бих могъл да си представя, че майката на жертвата ще прегърне нейния убиец.
Тийнейджър, отговорен за смъртта на момичето шестнадесетгодишния Джордин Хоу бил потресен, когато майката на жертвата го прегърнала.
– Съжалявам, – казал той на жената, опитвайки да се справи със сълзите, които нахлули в очите му.
След жеста на прощение, майката на убитото момиче се съгласила да съдейства на Хоу да не бъде изпратен в затвора.
– Ние можем да помогнем на другите деца, – казала Гузман-Де Йесус на репортерите. – Освен това Хоу беше приятел на Джина и зная, че той не е искал да и стори зло.

Как ще прекарат лятната ваканция децата ни? В гори, паркове, в планини сред природата или в задушните и затворените пространства на градските апартаменти с конзоли, таблети и телевизори? Аз определено гласуват за първия вариант.
Британско изследване, проведено от Националния тръст по здравеопазването е публикувало страшни за мен цифрите: при децата часовете насаме с природата бързо намаляват. Те прекарват повече време между четирите стени на жилището си или във вътрешността на превозното средство, особено при задръствания.
За растящото поколение природата е една абстракция, а не реалност. Много деца не искат да идат сред природата, защото там „има много комари, бобулечки, които ги хапят и няма Интернет“.
Желанието за разходка е изместено от предпочитанието да се седи в социалните мрежи. Командата: „Марш в стаята си!“ вече не е наказание, защото там има множество мигащи устройства и връзка с Интернет.
Това „дисконектване“ на природата влияе отрицателно, както на физическото, така и на психическото здраве. Как изолацията от природата ще повлияе на растежа, вече може да се прогнозира, но нищо добро не се очаква в това.
Разбира се, това не е никаква медицинска диагноза, но точно описва това, което виждаме навсякъде: природата престава да бъде „майка“, „учител“, „детски кът“.

Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

При кладенеца се събрали три жени. Две от тях се надпреварвали да хвалят синовете си. Едната казвала:
– Моя син е най-красивия. Силен е повече от всички други. И по мъдрост надминава връстниците си.
Другата жена още повече хвалила сина си, а третата  стояла и мълчала. Другите две жени я попитали:
– Защо мълчиш?
А тя казала:
– Моят син е обикновен, в него няма нищо особено.
Тръгнали жените с тежките кофи към къщи, а на среща им синовете им.
Синът на първата се премятал през глава, ходел на ръце, вдигал тежки камъни. А майка му се радва, гледа го и казвала:
– Какъв е само, а?!
Синът на втората застанал на средата на пътя запял като славей и започнал да танцува. Майка му го гледала доволна и щастлива.
А синът на третата притичал до майка си, взел кофите и ги понесъл към къщи.
Наблизо минавал старец. Двете жени се приближили до него и го помолили да отсъди, кой от синовете е най-добрият.
Старецът казал:
– А къде са вашите синове, аз видях само един, – и посочил този който отнасял пълните кофи.