Това е рядко природно явление.
В Далечния Изток се намира Тюленов остров. Там е намерено едно необичайно новородено. То е албинос.
Има необичайна рижа окраска и сини очи.
Изглежда майката го е отхвърлила, а съплемениците му са го изгонили от общноста си.
Когато хората го намерили, то било само. Мъничето имало тъжни очи.
Първоначално го нарекли „най-самотния тюлен в света“, но сега това име не му подхожда.
Намереното мъниче хората не захвърлили, а го изпратили в сочинския делфинариум.
Там тюленчето нарекли Нафаня. Сега то е много щастливо.

Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.

Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….

Ранното сутрешно слънце събуди гората. Семейство мечки се надигна от бърлогата.
Малкия мечок тича към масата сяда на стола си и поглежда в малката си чинийка, но там няма нищо.
– Кой е изял кашата от паничката ми? – пищи разстроено мечето.
Идва бащата мечок, сада на големия си стол и мощно изрева:
– Кой ми е изял кашата?
Майката мечка крещи от края на поляната:
– Всяка сутрин едно и също! Аз още не съм приготвила тази глупава каша!

Синът е само на пет години, но в дома им има строг ред. Всяка вечер преди лягане майката чете на сина си от Библията, а бащата се моли с него.
Веднъж майката била много уморена и казала на сина си:
– Иди поискай от баща си да се помолите заедно. Днес съм много уморена, нека четенето от Библията да остане за утре.
Той отишъл при баща си и му предложил да се помолят. Бащата попитал:
– А мама чете ли ти от Библията? Нека първо майка ти да ти почете от Библията!
Синът отишъл отново при майка си и казал:
– Мамо, в Библията е написано, че жената трябва да се подчинява на мъжа си, а мъжът ти каза да станеш и да четеш от Библията. Така че ставай и да вървим да четем!