Венелин и Захари седяха на покрива на блока и гледаха отвисоко града. В тях се пораждаха какви ли не мисли от видяното.
– От къде идва срамът? – попита внезапно Венелин.
– Много ясно, – плесна с ръце Захари, – казваме това, което не трябва да казваме …
– Ходим там, където изобщо не трябва да стъпваме, – добави Венелин.
– Вземаме нещо, което не е наше и то без разрешение, – продължи Захари.
– И когато го направим, – Венелин си пое дълбоко въздух, – ние се крием, като се покриваме с добри дела.
– Достатъчно е понякога само една фраза и ние ставаме голи в собствения си провал, – засмя се предизвикателно Захари.
– Какъв е изходът? – поинтересува се Венелин.
– Бог проля невинна кръв, предлагайки живота на Сина Си. Достатъчно е само да си признаем и да се отвърнем от греха си. Тогава Отец ни облича с дрехата на правдата, – обясни Захари.
Венелин изгледа приятелят си с любопитство:
– От къде ти идват такива мисли? Звучи доста убедително.
– Дори и да се крием, – усмихна се топло и разбиращо Захари, – Той ни търси и очаква. Отдай се на благодатта на Христос.
Мишо се разхождаше важно с баща си. Той бе едва на четири години, но се интересуваше от всичко.
Един ден Венко се къпеше. Внезапно той се подхлъзна върху мокрите плочки и падна с цялата си тежест върху стъклената преграда към съблекалнята.
Петър за първи път щеше да отиде на концерт на известен изпълнител. Това бе награда за успехите му по музика, които бе постигнал до сега на пиано.
Слънцето и днес силно препичаше. Димо, Руско и Елен седяха под сянката на старата липа с учителя си. Те му задаваха много въпроси.