Най-висока момиче в Бразилия е Елизани да Круз Силва ( Elisany Da Silva Cruz ). Тя е най-високата булката в света.
Височината на 18-годишната бразилка е 203 сантиметра. Тя признава, че понякога се смущава от погледите на другите, но обича избраника си, за това е приела предложението му без колебание.
Елизани и нейният годеник Франсиландо да Силва Карвальо се познават от три години. След година съвместен живот мъжът е направил предложение за брак на възлюбената си. Въпреки голямата разлика във височина – 41 см Франсиландо не изпитват комплекси, напротив, чувства се уверен в близост до бъдещата си съпруга.
В най-важния момент, когато направил предложение за брак на Елизани, той не се поколеба да увеличи разликата в ръста, падайки на едно коляно и молейки момичето да се омъжи за него.
Булката вече мисли за майчинство.
Заради нейния гигантизъм се изисква специална униформа за продавачите. В резултат на тази професия може да се развие тумор на хипофизата, от който тя може скоро да стане безплодна, за това лекарите я съветват бързо да стане майка. Ако не успее да роди, тя е готова да осинове дете.
Спомняйки си за запознанство с бъдещия си съпруг, Елизани признава: „Тогава не мислих, че ще се ожени за Франсиналдо. Когато се срещнахме, бях само на 16. Аз просто се играех с него и го смятах по-скоро като съперник. Не го обичах и исках да го удари всеки път, когато се срещнахме“.
С течение на времето, бразилската омраза към бъдещият съпруг се превърнала в любов.
„Аз все повече започнах да го забелязвам в компанията на атрактивни момичета и го ревнувах. Това ме заинтригува и поисках да го опозная“ – допълва Елизани. Франсиландо напротив признава, че веднага след като видял младото момиче, я обикнал и осъзнал, че трябва да се събере с нея.
Сега двойката живее в малка къща в бразилския град Салинополис и се подготвя за сватбата. На нея ще бъдат само най-близки приятели и роднини.

Най-напред трябва да подчертаем, че това изречение съдържа в себе си противоречие.

Какво разбираме под любов към едно дете? Това е отварянето на остър слух за истинските потребности на детето.

Когато те не са удовлетворени, детето се разглезва.

То се претрупва с разрешения и предмети, от които не се нуждае и то само като заместител на това, което човек не успява да даде на детето си.

Разглезването показва сериозна липса на нещо важно и необходимо в детството, което се отразява по-късно в живота на индивида.

Ако едно дете е обичано, то ще бъде способно да обича.

Млада двойка синигери си свила гнездо. Женската излюпила три прекрасни птиченца. Те били толкова красиви, че майка се привързала силно към тях. Цял ден майката и бащата отлитали да търсят храна за своите питомци.
Близо до тях имало гнездо със скоро излюпили се пиленца. За тях също се грижели родителите им.
Минало време, пиленцата пораснали и веднъж синигерката чула, че става нещо страшно в съседното гнездо. Майката избутвала от гнездото малките, безпомощни пиленца. Те падали стремглаво надолу, но по чудо оставали живи.
„Колко е безжалостна съседката. У нея няма достатъчно любов и доброта, – помислила си синигерката. – Аз никога така безжалостно няма да постъпя“.
Опустяло съседното гнездо. Излетели всички по работите си. А синигерката продължавала с много любов да се грижи за своите вече пораснали птиченца. Тя по цял ден летяла, за да намери храна на „малките си“, които били вече по-големи от нея. Бащата ги оставил и си създал друго семейство. На синигерката ѝ било тежко и обидно, но любовта към децата ѝ стопявала горчивите обиди, давала ѝ сили…..
Така продължило до есента, когато духнал вятър и съборил малкото гнездо с големите си обитатели. Те силно се ударили, падайки на земята. Крилата им не помогнали да се смекчи удара, тъй като били слаби, а птиченцата били големи. Когато преминала болката им, те опитали да полетят, но не могли и само викали:
– Мамо! Мамо!
Чувайки това силно изплашено чирикане дошла котката. Птиченцата не могли да се спасят, защото не се научили да летят.

Животът е поредица от дърпания в една или друга посока.

Искаш да направиш едно, но си задължен да свършиш друго.

Чувстваш се огорчен от това, но знаеш, че не бива.

Приемаш някои неща за даденост, дори когато знаеш, че не трябва да е така.

Опозицията на противоположностите е като дърпане на ластик. Повечето от нас живеят някъде по средата.

Прилича на схватка по борба. Но любовта винаги побеждава.

Планетата ни се нуждае от голям брой „успешни хора“.
Отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи и любящи всичко около тях.
Тя се нуждае от хора, близо, до които се живее добре.
Планетата има нужда от хора с морал цености и любов, които правят света жив и хуманен.
И тези качества имат много малко общо с „успеха“, както се дефинира в нашето общество. И това идва от неразбиране на това, какво точно означава, човек да има успех.
Това не означава всеки да издига себе си над другите, а да ги подкрепя и да им помага. По-благородно е човек да дава, отколкото да взима!