Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!

Това е тревисто многогодишно растение, достигащо височина от 20 до 50 сантиметра. Когато цъфти люцерната е богата на нектар.
Многобройните експерименти върху животни са показали, че люцерната влияе върху метаболизма на глюкозата. Както при хвойна, евкалипт и кориандъра, тя спира жаждата и намалява нивото на глюкоза в кръвта. Хората от Индия си приготвят лапа с люцерна за лечение на циреи. Освен това  тя се добавя в храната за възстановяване и прибавяне на сила. Люцерната се използва при кашлица и язва на стомаха.
Надземната част от люцерната се бере в началото на цъфтежа и се използва за направата на спиртни тинктури, течни и сухи екстракти.
Растението е богато на желязо, фосфор и калций. То съдържа витамин А и С, ненаситени мастни киселини, танини, аминокиселини, фитоестрогени.
Люцерната има възстановителни свойства, поради богатото съдържание на витамин С и се използва при скорбут. Активните вещества, съдържащи се в растението регулира менструацията и увеличаване на млякото при кърмене, което се дължи на наличието на фитоестрогени страхидрин и 1-гомострахидрин.
Екстрактът от люцерна предпазва от слънчево изгаряне и радиация. Използва се в козметиката за подхранване на кожата и в борбата против стареенето й.
В билколечението люцерната се използва при изтощение и умора на тялото. Добри резултати са получени при лечение на камъни в бъбреците, прекомерното отслабване и нервност при децата, менструални нарушения и недостиг на майчиното мляко при кърмене.
Внимание: Не използвайте растението при лупус!
Ето и някои рецепти от народната медицина с люцерна.
При прекомерно отслабване на деца, нервност, изтощение и хронична умора:
Взимат се 50 капки спиртна тинктура от люцерна в чаша с вода.
При захарен диабет, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, панкреатит:
В чаша с вряла вода сипете две супени лъжици смляна сурова люцерна и получената смес оставете така половин час. Извлека се пие през целия ден.
Люцерната ефективно лекува анемия.
Вземат се до 500 мг. екстракт от люцернови листа, или 100 мг. сух екстракт или 30 капки спиртна тинктура три пъти на ден.
Люцерната дава добри резултати при усложнения в период на менопаузата.
Две чаени лъжички суха люцерна се слагат в чаша кипяща вода. Полученият извлек се разделя на три и се пие три пъти на ден.
Може да се приемат и по 80-100 капки спиртна тинктура от растението в чаша вода сутрин и вечер.

Едва ли не всеки жадува за власт, па макар и само над един себеподобен. Тъкмо в това е нещастието. Ще кажеш, така е устроен светът. За порока лесно се намира оправдание.
На никого обаче не минава през ума, че това е проклятие за човешкия род, че злото на властолюбието, с което са заразени всички,  от старшията на метачите до могъщите императори,президенти, военачалници …… е най-страшната от всички злини и някой ден човешкият род скъпо ще заплати за нея.
Ще загинат народи в борба за господство, ще се унищожат взаимно.
Светът, който се държи на властта, не може да бъде друг. Както е съществувал досега, така ще продължи да съществува.
Властта е била винаги на по-силния, така че и занапред силните ще управляват света. И този ред е неизменен, както звездите на небето. Тях никой не може да
ги размести.
Хората няма да се научат от проповедите, нито от небесните внушения! Винаги ще следват кесарите, както стадата овчарите си и в преклонението си пред силата и
благата ще почитат онзи, който се окаже най-безпощаден и по-могъщ от
всички. Ще славят пълководците и техните битки, в които ще се леят
реки от кръв заради господството на едни и подчинението и унижението
на други.
Това ще се смята за доблест, възпявана, предавана от поколение на поколение, ще се развяват знамена и ще тръбят фанфари, кръвта ще кипва в жилите и ще се полагат клетви. От името на народа ще се обявяват войни, ще се насажда омраза към враговете.
Един владетел ще благоденствува, а другият ще бъде поробен заедно с народа
си и земите му ще бъдат отнети, това е смисълът на битието от незапомнени времена.
Навярно ти искаш навсякъде да има доброта, но забравяш, че човекът е звяр, че той не може без войни, както плътта не може без сол. Тогава….?

Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти  като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира  на 73 години от сърдечен удар.

Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.