В този град не можеш да останеш спокоен. Той си е такъв и такъв ще си остане.
Имали друг град, който да причинява такова безпокойство и да кара сърцето ти да тупти силно?
Къде другаде хората са обичали така горещо, страдали са толкова дълбоко и са мразели чудовищно диво, както тук?
Тук любовта и смъртта са танцували по улиците и площадите. Сянката на коварните убийства е оцветявала неведнъж водите на каналите. Проливали са се потоци от кръв.
По-страстни и диви песни едва ли ще срещнеш някъде другаде. Те предизвикват желание да се движиш във вихрен танц.

Много са връзките, които свързват в този свят една личност с друга. Разбира се, съществува сближаване, което произлиза от еднакъв цвят на кожата, говоренето на един и същ език, служене на един и същи цар, да вярват в един и същи Бог и разбира се, да сте от една и съща кръв.

Мисля, че малко неща обединяват хората в такава голяма степен, както споделянето на едно конкретно познание. Тези, които го притежават и срещат други, които също имат достъп до това познание, все едно дали това е изкуството да подправя вкусни ястия, способност да вади развалени зъби или да покрива с изящна мозайка накой мраморен площад, откриват, че не са сами на този свят, в който живеем, макар понякога да изглежда така.

Тази близост в повечето случаи е много по-голяма, отколкото между двама влюбени.

Този уникален съюз е изключително здрав, когато връзката е духовна.

Мухтар е много зле. Той се бори със смъртта.
Едно момиченце го намери навръх Нова година на пътя. Беше го прегазила кола.Беше подгизнало в  голяма локва кръв.
Откараха го в клиниката и започна борбата за живота му.
На другия ден се намери стопанина му, но той се отказа от него. Мухтар така и не разбра защо го предадоха….
Да бяхте видели само очите му…И най-лошото е, че той не иска да живее…
Ветеринарният лекар дава 5-7 % шансове да оживее.
Детето, което го е намери плаче, прегръща го и се моли да оживее…
Момиченцето е готово на всичко, то се бори за живота на отхвърления „приятел“ на човека..
Той трябва да живее…..

74-годишният австралиец Джеймс Харисън давал кръв почти 1000 пъти през целия си живот.
Антителата на неговата рядка кръвна група са помогнали да оживеят новородени с тежка форма на анемия.
Благодарение на донорството на Харисън, по приблизителни данни, са успели да спасят повече от 2 милиона бебета.

С пари можеш да купиш жилище, но не дом,
С пари можеш да купиш часовник, но не и време.
С пари можеш да си купиш легло, но не и спокойствие.
С пари можеш да си купиш книга, но не и култура.
С пари можеш да си купиш лекар, но не и здраве.
С пари можеш да си купиш положение, но не и уважение.
С пари можеш да си купиш кръв, но не и живот.
С пари можеш да си купиш секс, но не и любов.