Архив за етикет: кръв

Защо са ни необходими косми върху тялото

Космите върху тялото днес могат да изглеждат безполезни, но според учените те могат да помагат при откриването на паразити.

Жените в миналото предпочитали мъже без паразити, за това избирали мъже с повече косми по тялото. Защо ли?

За разлика от маймуните, хората са почти без козина, но плътността на космените фоликули на тялото ни е същата, както тази на маймуните с нашия размер. Косъмчетата, които покриват нашето тяло, са видоизменен остатък от нашите предци.

Майкъл Шива Йоти от Англия оглавява група, която изследва биологията на кръвосмучещите насекоми.

Изследователите събрали 29 студенти доброволци. Обръснали част от космите им върху ръцете. След това наблюдавали колко време е било необходимо на студентите да усетят пуснатите паразити по кожата и колко време е било необходимо на тези животинки да засмучат кръв от ръката.

Било установено, че космите увеличават шанса, насекомите да бъдат намерени по-бързо, защото космите действат като датчици за улавяне на движенията. Освен това обръснатите части улеснявали бързото засмукване и бягство на паразита.

Изследователите подчертават, че те не искат да кажат, че разликата между окосменост при мъжете и жените се дължат на паразитите, но те спомагат за тяхното по-бързо откриване.

Кой от политиците е говорил пред избирателите си половин час с куршум в гърдите

През 1912 г., когато Теодор Рузвелт се кандидатирал за президент, по време на една от срещите си с избирателите бил прострелян. Куршумът пробил калъфа за очилата и дебелия ръкопис на речта му.

Рузвелт не напуснал мястото, а привличайки вниманието на публиката с това, че току що по него са стреляли, говорил половин час.

Ловният му опит подсказал, че щом не кашля кръв, куршумът не е пробил белите дробове и раната не е смъртоносна.

По-късно се установило, че снарядът е влязъл в гърдите на 76 мм, но да се извади било много рисковано. За това Рузвелт го носил цял живот.

Всичко започва оттук

Обвиняват ни, че пишем неграмотно, бе да питат: „Защо….”? А понякога нещата започват така……

След като есента успя да изтласка лятото, което не желаеше да си отиде, извади боичките си и започна вдъхновено да разкрасява всичко наоколо. Идеята ѝ бе да смени всички цветове. Само така можеше да покаже, че сега тя е господарката. Изглежда жълтото, червеното и кафявото бяха любимите ѝ цветове. Листата недоволни от новата си премяна бавно падаха, покривайки земята  с тъжен и недоволен килим.

Миналогодишните първолаци, източили се малко това лято, за втори път прекрачиха училищния праг. Очакване и страх, нетърпение и нежелание, устрем и апатия се блъскаха в главичките на малчуганите. Децата не знаеха с какво ще ги изненада предстоящата учебна година.

Учителят, леко приведен от бурите през изминалите години, с благ глас прикани и поведе децата към стаята. Старите чинове с изтъркани от седене седалки и надупчената, като от шрапнели, черна дъска срещнаха спокойно порасналите деца.

Отново е час по български език. Децата шумно разгърнаха тетрадките и въоръжени с разноцветни химикали очакваха следващите напътствия на учителя. Днес той беше решил да разбере, до колко децата  могат да пишат вярно. Предстоеше диктовка.

Тежка въздишка се изтръгна от нечии гърди.

Мъжът започна бавно да диктува, като по няколко пъти повтаряше фразите, както и някои думи недочути от питомците му. Стиснали устни с химикали в ръка, децата се опитваха да наредят непокорните букви върху редовете.

На първата маса седеше дребно къдрокосо момиченце. Буйните му кичури своеволно заемаха невероятни положения, защото малката детска ръка ги разбъркваше непрекъснато. Изглежда, детето се затрудняваше сериозно. За някои думи се двоумеше, защото не знаеше точно как да ги напише, но словосъчетанието „Съветски съюз”, срещащо се толкова често в текста, го хвърляше в ужас. Реши да го напише така, както го чува, но веднъж му се струваше, че учителят казва „съветски”, а в друг „съвецки”.  Детето  бе напълно объркано. Накрая реши една част от трудното словосъчетание да напише със „ц”, а другата с „тс”.

Диктовката свърши. Децата облекчено въздъхнаха. Учителят ги посъветва преди да предадат работите си внимателно да поправят допуснатите грешки. Несигурност и страх обгърна къдрокосото дете. То реши да остави нещата така, както са си, пък каквото ще да става. Плахо подаде тетрадката и се сви на мястото си.

На другия ден, застанал пред децата, учителят държеше купчината детски тетрадки. Децата с трепет очакваха резултатите. Всяко получи своята тетрадка и я разгърна разтреперано.

Малкото къдрокосо момиченце отвори тетрадката си и замря. Червеният химикал не беше пощадил думите и от тях се лееше кръв.. Цялата страница беше същинска касапница. Най-отдолу извила грациозно шия се усмихваше заплашително нежелана двойка.

Не може да се каже, че детето бе изненадано, но се надяваше на някакво чудо.  То загърби страха си и философски заключи: „И двойките са за учениците. Ако не  бяха нужни, не биха ги измислили?”

Какво е това, примирение или безразличие? Липсата на характер или неумение да се помогне навреме?

И като си помисли само, че всичко започва оттук, от училищната скамейка……

Смъртоносна доза

Промил, това е хилядна част от нещо и не е нужно да бъде алкохол. Говорейки за 1 промил алкохол в кръвта имаме в предвид, че в 1 литър кръв се съдържа 1 мл чист алкохол. Чистият алкохол не е водка, а нещо по-силно даже и от спирта. В 0,5 литра водка има около 200 мл чист алкохол. Това количество изпито от 75-килограмов човек, се превръща в 2,5 промила, което се квалифицира като едно сериозно опиянение.
Смъртоносна концентрация на алкохол в кръвта е 6,5 промила, т.е. 400-450 мл изпит чист алкохол, това е 1-1,5 водка. Изпийте три бутилки наведнъж от това и бързо ще умрете.
Ето ви и едно изключение. През декември 2004 г. в болницата на град Пловдив е докаран човек, който е бил ударен от кола. Той силно миришел на алкохол. Дрегерът отчел 9,14 промила. Уверени в повредата на апаратурата, лекарите направили пет различни теста и петте дали един и същи резултат.
Този „приятел“ можем да го причислим към обичайните силни български алкохолици. Пострадалия е бил около 75 килограма. Изпил е  най-малко 1,7 литра алкохол. Страното е, че е останал жив след всичко това.

Скелетиране на листа

Ужасна дума, но не се притеснявайте, няма да има кръв.
И така , имаме събрани листа, които искаме да оскелетим. Избираме съответна тенджера и слагаме в нея листата. След това изсипваме чаша сода бикарбонат. Внимание, работете с ръкавици, защото содата дразни кожата.
Излейте в тенджерата четири чаши с вода. Поставете я на огън и варете листата от 40 минути до един час. Ако водата изври долейте малко вода.
След час махаме тенджерата, изливаме водата. Оставаме листата да истина. Те вече нямат никаква мекота, но все още имат нещо върху себе си.
Внимателно с четка изчистваме месестата част на листата. Това не е много трудно. Не се страхувайте, скелетите на листата няма да пострадат. Те са много по-трайни , отколкото изглеждат.
В резултат на това получаваме интересни „скелетни“ листа.
Можете да ги поставите в рамка под стъкло и да ги поднесете, като подарък на ваш приятел.
Творете! Черпете вдъхновение от окръжаващата среда  и бъдете креативни!