Един пътешественик се заблудил в пустинята Сахара. Дълго се лутал и изразходвал цели си запас от вода.

Започнала да го мъчи жажда. Гърлото му пресъхнало. Едва вървял и за друго нищо не мислел освен за вода.

Изведнъж той видял един предмет и с последни сили се затичал към него очаквал, че там има вода. Но какво било неговото разочарование, когато разбрал, че това е мех пълен със злато.

С отчаяние пътникът се обърнал и си тръгнал с неописуема мъка, без да се взема и една монета от меха. Златото не могло да утоли жаждата му, той се нуждаел от вода.

За да утолиш жаждата на душата си, ти е необходима жива вода – Словото на Бога. То е източник, в който винаги има чиста вода. Това Слово е необходимо за нас и нашата душа не може да живее без Него.

Божието Слово трябва да бъде за нас, както е хляба за гладния или за мореплавателя – компаса. Ние трябва да се храним с Него и да съгласуваме нашите действия, мисли и думи с Него.

Както се храни и укрепва организма с храна, така и душата се подхранва и укрепва с вяра в Божието Слово.
Да се храните с Божието Слово не означава само да погледнете в Библията, да разгледаме някое учение, да прочетем потвърждението на едно или друго мнение. Това означава да го търсим като храна, светлина, указател на пътя, утешение, авторитет, сила, т.е. всичко, от което се нуждае душата.

Не забравяйте, че снимането на пейзаж преди всичко зависи от светлината.
Една от главните грешки на фотолюбителите е правене на снимки по обяд. Тогава слънцето грее с пълна сила и подбирането на осветеността на снимката е много трудно.
Такива фотографии обикновено изглеждат много плоски, а цветовете замърсени.
За това идеалното време за снимане на пейзаж е изгрева и залез на слънцето. В тези часове осветеността е особено мека и снимките придобиват други отенъци.
Когато се разхождате и избирате място за снимане, вземете със себе си компас. Той ще ви помогне да определите, къде ще бъде изгрева и залеза на слънцето.

Веднъж на кораб, пресичащ пролива между Англия  Франция един човек, стоящ до руля, внимателно наблюдавал за движението му. Вятърът бил спокоен.
Изведнъж към руля дошъл един дежурен офицер, внимателно погледнал на компаса и с упрек в гласа казал на кормчията:
– Вие сте се преместили с половин градус от курса.
Грешката била поправена и офицерът си тръгнал.
– Изглежда е много трудно да се контролира кораб, – казал наблюдаващият човек, – щом и половин градус има такова голямо значение.
– Разбира се, – казал кормчията, – половин градус отклонение, може да ни доведе право срещу скалите.
Много хора се подлагат на големи бедствия, опасности и даже на смърт, само защото на половин градус са се отклонили от истинския Божий път.
Божието слово съдържа знанието, от което човек се нуждае. В Библията Бог е постановил законите си, дал е израз на обещанията си и е разкрил Божия план за спасение на човека. Само тази Книга може да повдигне отпадналия ни дух и да ни извае по Божий образ.
Нека да обичаме Божието слово, да го четем внимателно и да го следваме в ежедневния си живот.

Голямата река Амазонка носи толкова огромно количество прясна вода в Атлантически океан, че на няколко километра навътре в океана водата е съвсем прясна и годна за пиене.
Един кораб пътувал от Европа за Южна Америка. Поради силни бури, той бил задържан по пътя, компасът се счупил и корабът загубил посоката, за това бавно започнал да се придвижва напред ориентирайки се по слънцето и звездите.
На кораба били изчерпани всички запаси от прясна вода. Два дена екипажът и пътниците били без вода. На третия ден видели друг кораб. Приближили се на такова разстояние, че да могат да си подават сигнали и веднага предали: „Умираме от жажда“.
„Водата е навсякъде около вас, само си спуснете кофите и си вземете.“ – сигнализирали отсреща.
Полученият отговор изненадал останалите без вода хора, струвало им се, че от другия кораб се шегуват с тях.
Оказало се, че са попаднали на потока от прясната вода, който изхвърля Амазонка и тъй като това е много навътре в океана, те не виждали земя.
Ние хората плаваме в океан пълен с горчива и солена поквара. Няма значение колко голям е този океан, живителната река на Божията благодат се е врязала в него със своите изцелителни и спасяващи от жажда потоци, които дават живот.
Исус Христос е източника, от Който тече изчистващата и освежаваща струя. Искате ли да пиете тази вода на живота даром? Не се колебайте идете при Него и поверете живота си в ръцете Му.

Един пътешественик се загубил в пустинята Сахара.. Дълго се лутал и изразходвал целия си запас от вода, но започнала да го измъчва жажда. Устата му пресъхнала, очите му заблестели , но той за нищо друго не си мислел, освен за вода.

Накрая видял някакъв предмет в далечината и с последни сили се затичал към него, мислейки, че това е вода.

Но колко голямо било разочарованието му, когато разбрал, че това е кожена торба, пълна със злато. Отчаян пътешественикът се обърнал и си тръгнал с неизказана мъка, без да вземе нито една монета. Златото не можело да утоли жаждата му, на него му трябвало вода.

Така става и с нас, когато се съблазним от изкушенията предлагани от този свят. Нищо не може да удовлетвори жаждата на душата ни, освен Словото на Бога.

Библията е източник на жива вода. Тя е е необходима за нашите души така, както храната и течностите за тялото ни.

Божието Слово за нас трябва да бъде като хляб за гладния и компас за мореплавателя.

Да се храни човек от Божието Слово, не означава да търси в него някакво учение или потвърждение на едно или друго мнение. Това е храна, която ни дава сила и насока, за да извършим Божията воля.

Нека да бъдем жадни за това Слово, което укрепява падналия духом и го наставлява в правилния път.