Архив за етикет: количество

Поликарбонатни детски съдове

154358_intextТова са чаши, бутилки, купички …. за деца с международна маркировка – цифрата 7 в триъгълник и латинските букви OTHER или О.

При производство на тези съдове като втвърдител се използва  бисфенол А.

При нагряване на такива детски принадлежности, това вещество се отделя от продукта и попада в кръвта на детето. Опасни са дори малки количества бисфенол А.

През 2010 г. в Канада бисфенол А е въведен в списъка на опасните химически вещества и било забранено производството на детски пластмасови съдове, съдържащи това вещество.

Живите камъни

originalНашата земя крие много тайни и загадки. Всеки ден можете да откривате нови и нови явления. Гледката на някои спира дъха.

Разнообразието и богатството на земята са достатъчни за няколко планети. Колко ни е провървяло, че живеем в такъв чудесен свят!

Оказва се, че живите камъни съществуват не само в приказките.

Те се намират в големи количества в морските води и са особено разпространени на чилийското крайбрежие.

Ако разцепим такова „камъче“, в него вътре има месеста част, която местните жители употребяват за храна.

Живите камъни всъщност представляват прости хордови животни Pyura chilensis.

Интересни факти за Любляна

ljubljana-825x510По количество валежи столицата на Словения е една от най-влажните столици в Европа.

Една от най-ужасните катастрофи в страната са се случили поради мъгла. На магистралата около град Сенежече на 50 километра от Любляна са се сблъскали 70 автомобила.

През Любляна минава най-бързия влак на Словения, свързващ Копер, Марибор.

През 1895 г. земетресение почти напълно е разрушило града.

Големите бедствия на Земята ги свързват с фазите на Луната

pic_4cf5f184395235eb1d50aeb893d06acf_t1Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

Ядат ли се акулите

imgАкулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.