Всеки народ има свои правила за поведение. Тяхната задача е да обезпечи хармония във взаимоотношенията с хората. Човек, който не съблюдава правилата за приличие, буди недоумение и неприязън.
В Норвегия и Япония доскоро не бе прието да се отстъпва масто на по-възрастни хора или инвалиди в обществения транспорт. Смятало се е, че отстъпвайки мястото си, вие го унижавата и с високомерие се отнасяте към неговата немощ.
В САЩ жената сама плаща за себе си в ресторант. Тя смята унизително някой да плати за нея. Ако някой мъж направи това, все едно подчертава нейната финансова несъстоятелност. А ако се опитате там да помогнете на някоя жена, да ѝ донесете нещо или да отворите врата пред нея, се смята, че демонстрирате пред нея превъзходството си. А ако направите на американка комплимент, тя може да ви обвини в сексуален тормоз …..
В много страни инвалиди се отказват от помощ, не искайки да се чувстват „хора от втора класа“.
В европейските страни е прието, когато се ходи на гости да се носи вино, плодове или сладки. А в Китай поднасянето на цветя на домакинята, даже за рождения ѝ ден, се смята за неприлично. Там смятат, че този, който подарява цветята, счита дома за грозен, лишен от красота и за това носи украса за него.
В Норвегия трябва да се внимава с изказването на комплименти – това се смята за грубо ласкателство. По тази причина там не трябва да се хвали ученик пред целия клас.
В Корея при среща с дама се изказват странни „любезности“ от рода на: „Днес изглеждате много уморена“, „Имате гръгове под очите, вероятно бъбреците ви не са наред“ …. С това се дава да се разбере, че жената трябва да изглежда слаба и болна, та мъжът да има желание да я защити и подържа във всеки момент.
Архив за етикет: класа
Театърът в Мерида
Бродуей в Ню Йорк, Болшой театър в Москва, La Scala в Милано, операта в Сидни – тези театри са известни по всички краища на земното кълбо. Но има театри, които са били в разцвета си преди повече от век.
Днес ще ви разкажа за един от тях и това е театърът в Мерида.
В испанския град Мерида има много забележителни сгради, но театърът, който е построен от консула Марк Агрипа, разбира се, е най-значимата в града, а вероятно и на целия Иберийски полуостров.
Това е един добър пример за класически римски театрален дизайн.
За зрителите били въведени три хоризонтални площадки, които били съобразени с различните социални класи.
Смята се, че театърът е побирал около пет и половина хиляди зрители.
В по-късните векове, театърът е претърпял няколко реставрации, по време на която той е придобил нови архитектурни елементи и декорации.
Сградата е напълно реставрирана през 1970 г. и в нея и до сега се дават представления.